Подсладители

Подсладителите са вещества, използвани като хранителна добавка за заместител на захарта. Нарочена като една от „белите отрови”, с течение на времето индустрията измисля алтернатива на продукта от захарно цвекло и захарна тръстика. Най-актуалните подсладители са:

-захароза, фруктоза, глюкоза, малтоза, лактоза;

-глицерин;

-захарин;

-цикламат;

-аспартам,

-ацесулфам,

-ксилитол,

-сорбитол;

-манитол, изомалтитол;

-лактитол;

-хидриран глюкозен сироп, глюкозо-фруктозен сироп;

-стевия и др.

Най-общо, всички подсладители могат да бъдат разделени на две групи: натурални подсладители и синтетични. За натурални се считат фруктоза, сорбит, ксилит. Те се усвояват от организма изцяло и подобно на обикновената захар осигуряват на човека енергия. Здравословната вреда върху човешкия организъм е минимална, но за сметка на това те са много калорично.

Синтетичните подсладители са захарин, цикламат, аспартам, калиев ацесулфам, сукразит. Те нямат почти никаква енергийна стойност и не се усвояват. Най-често и масово използваните подсладители са захарозата, глюкозата, фруктозата, лактозата. Познати са около 1 700 природни и синтетични подсладители. Някои от тях са смеси от вещества. Когато обаче споменем подсладител, в съзнанието ни най-често изплуват 2 вещества - захаринът - Е954 и аспартамът - E951.

История на подсладителите

Историята на подсладителите започва през 1879 година, когато в лабораторията на американския професор Ремсен работел руският емигрант и химик Константин Фалберг, който неволно открил сладкия вкус на препарата, който разработва - сулфаминбензолна киселина. Така чрез сладките съединения на сулфаминбензолната киселина бил синтезиран захаринът. 20 години по-късно той е разрешен за подслаждане на храни и напитки, докато се стигне до днес, когато захаринът (saccharin) се счита за “най-стария подсладител”.

По нататък в историята следва забрана за производството на захарин поради корпоративни интереси, но през Втората световна война производството на захарин е възродено поради недостига на обикновена захар. Тогава вкусът на веществото бил леко нагарчащ, което днес е преодоляно от модерната технология на производство.

По нататък индустрията на подсладителите следва бурно развитие. Дори и днес масово хората по света, обсебени от манията по нискокалоричните храни, често поглъщат огромни количества подсладители без да се заинтересуват дали това е вредно за тях. Все пак подсладителите са без калории, евтини са, а една кутийка заменя от 6 до 12 кг захар.

Видове подсладители

Захарин Е954

Както вече споменахме, захаринът е най-старият известен изкуствен подсладител. Той е 300 пъти по-сладък от захарта (захароза) и приблизително 2 пъти по-сладък от аспартам и ацесулфам К. Захаринът има 1/2 от сладостта на сукралозата. След употребата му се усеща специфичен метало-нагарчащ вкус в устата известно време след консумация. Често този подсладител се комбинира с цикламат в комбинация 1:10 за подобряване на вкусовите качества. Не се усвоява от организма, няма калории, но има изследвания върху лабораторни мишки, които доказват неговата вреда.

Аспартам E951

Аспартамът е масово използват от хранителната индустрия. Всичко, което носи етикета „light” е с добавка на аспартам. Това означва, че този подсладител се влага в огромно количествo напитки, снаксове, сладки, алкохол, десерти и "диетични" храни и дори дъвки. Аспартамът, който е открит през 1965 г., се използва в повече от 6000 продукта. Одобрен е в началото на 80-те години като алтернатива на захарина и цикламатите. Известен е под търговското име Nutra Sweet. Аспартамът при нагряване се разрушава и затова не може да бъде използван в сладкарството.

При определена технологична обработка - рН >6 (киселинна среда) аспартамът може да се разпадне до дикетопиперазин, за който се предполага, че е токсично съединение с вероятно токсично действие. Много са ужасяващите последици, които може да предизвика аспартамът. Според редица изследвания, той води до главоболие, умствени увреждания, дори рак на шийката на матката и т.н.

Ацесулфам К - Е950

Този подсладител е открит случайно от немкия химик Карл Клаус през 1967 г. в Германия. Той е 180-200 пъти по-сладък от захарта (захароза), а сладостта му е приблизително същата, като на аспартама. Ацесулфамът е обаче е наполовина сладък в сравнение със захарина и притежава 1/4 от сладостта на сукралозата.

След консумация този подсладител оставяспецифичен метало-нагарчащ вкус в устата известно време след консумация. Той не съдържа калории и не се усвоява от организма. За него няма много данни – нито, че е канцерогенен, нито, че е безвреден.

Цикламат Е952

Цикламатът е открит през 1937 г от завършващия американския университет на Илинойс студент Майкъл Сведа. Цикламатът е натриева или калциева сол на цикламична киселина. Той е 30-50 пъти по-сладък от захарта (захароза), с 1/4-1/5 по-слаб вкус от аспартама и 8-10 пъти по-слаб вкус от захарина и ацесулфама. Вкусът на цикламата доста наподобява този на захарта. Често се миксира със захарин, за да се подобри недостатъка във вкуса. Този подсладител няма калории и има ниска усвояемост от организма. Лабораторни изследвания с плъхове, доказва появата на тестикулярна дистрофия след консумация на цикламат.

Вреди от подсладителите

С ръка на сърцето можем да кажем, че здравословна полза от употребата на синтетични подсладители няма, но за сметка на това списъкът с потенциалните вреди е дълъг.

Аспартам е противопоказен за хора със заболявания, които са съпроводени от нарушения на метаболизма на фенилаланин. Освен това много изследвания, доказаха, че чрез употребата на подсладители не само не може да се отслабне, а и точно обратното – можем да напълнеем.

Това се дължи на механизма на преработване на захарта в тялото ни. Вкусовите рецептори дават сигнал за постъпване на захарта, след това стартира изработването на инсулин и се активизира изгарянето на захарта, която се съдържа в кръвта. С това нивото на захарта значително пада. Същевременно стомахът, който също е получил сигнал за постъпване на захар в организма, очаква въглехидратите.

При консумиране на подсладители вместо захар стомахът не получава калории. Тялото запомня тази ситуация и при следващото постъпване на въглехидрати в стомаха се получава мощно изхвърляне на глюкоза, а това води до изработване на инсулин и натрупване на мазнини. Така, намалявайки калориите чрез консумация на подсладители, ние стимулираме тялото си да трупа излишни килограми.

Някои от подсладителите, наред с аспартама, предизвикват главоболие, апатия, нервно разстройство и още много други неприятни състояния. Някои подсладители могат да предизвикат главоболие.

Ползи от подсладителите

Ползи за нашето тяло от употребата на подсладители могат да бъдат отчетени само ако става въпрос за естествени такива. Те се усвояват напълно от организма. Глюкозо-фруктозният сироп е добър заменител на захарта, както и медът. Фруктозата също е полезна в това отношение.

Екстрактът от стевия е безвредна алтернатива на захарта или поне така се твърди засега. Подходящ се за консумация от хора с високи нива на кръвна захар. Стевията подобрява функционирането на задстомашната жлеза, намалява нивото на вредния холестерол в кръвта, укрепва капилярите, подобрява храносмилането и концентрацията.