Зависимостта от храните или хранителната наркомания е сложен процес, който дълго време учудва учени и специалисти. Едва в средата на миналия век става ясно, че преяждането е вид токсикологична зависимост. Това довежда до приравняване на хранителната зависимост с наркотичната.
В човешкия мозък се съдържат т.нар. белтъци на радостта – серотонин и ендорфин, отговорни за вътрешната психологическа сфера на индивида. Изследванията доказват, че душевният комфорт е в голяма степен зависим от редица биохимически процеси, произтичащи в организмите ни. И колкото повече ендорфини се изработват, толкова по-щастливи се чувстваме.
И пропорционално – колкото по-малко е количеството на тези белтъци, толкова по-лошо е психологическото ни състояние. Появяват се симптоми като тревожност, чувство за безпокойство, песимистични мисли и други. А изходът от това състояние някои намират в хладилника.
Когато човек изпадне в подобно състояние, той най-често прибягва до мазни храни. Мазнините и въглеводородите проникват бързо в кръвта и предизвикват глюкологичен взрив, който за кратко отключва освобождаване на хормони на щастието. Пропорционално с нивото на серотонин и ендорфин нараства и доброто настроение, чувството на безметежност и спокойствие.
Лошото в случая с постигнатото чрез храна щастие е, че то се запазва за кратко. Тази химическа радост съществува в организма за много малко, след което, когато храната започне да се разпада, изчезва напълно. И колкото по-напрегнати и песимистични са мислите на човек, толкова по-бързо тази храна се разгражда.
Именно тук започва един омагьосан кръг от лошо настроение, черни мисли, мазна храна, кратно подобрение и отново всичко отначало. С времето приеманата храна се увеличава, като по този начин се увеличава и времето на моментно щастие.
Чувството на удоволствие, възникващо от приема на храна (на нейно място могат да бъдат цигари, алкохол, наркотици), се позиционира в мозъка ясно. В него се формира т.нар. доминанта - временно господстващ участък на възбуждането в централната нервна система. И при всеки следващ момент на какъвто и да е психологически дискомфорт, мозъкът автоматично ще ви тласка към хладилника или към купата с чипс.
