Ечемик

Ечемик

Ечемикът /Hordeum vulgare/ представлява много важна фуражна техническа култура, която в някои страни е и продоволствена. Ечемикът се отглежда в умерените части на света, като най-ценно е неговото зърно. В целия свят се засяват около 800 млн. декара от тази култура – половината от които в Китай и Русия.

Ечемикът е ниско или умерено високо зърнено растение, чиято височина варира от 35 до 130 см. Има къс период на растеж, засява се през октомври и се жъне преди края на лятото - към началото на август.

Ечемикът е едно от най-добре адаптираните растения към всякакви условия. Може да вирее при много ниски температури и суша, да се изхранва от бедна на минерали почва.

В нашата страна засетите площи с ечемик са достигали почти 5 млн. декара, но поради възникващите промени в климата и намаляването на броя на продуктивните животни, в началото на 21 век площта намалява почти два пъти.

Ечемикът е една от най-старите зърнени култури, познати на човечеството. Смята се, че още преди 10 000 години обитателите на пустините в югозападната част на Азия са изхранвали себе си и своите животни с ечемичени зърна. Някои от по-съвременните изследвания показват, че ечемикът се е появил за пръв път в югоизточните райони на Азия или в планинските райони на днешната държава Етиопия.

В наши дни ечемикът значително е загубил своята позиция по отношение на царевицата. Докато в средните векове той е изключително популярен, днес това съвсем не е така.

Състав на ечемика

Ечемикът е богат на ценните витамин В1, В2, В3, В6 и В9. От минералите най-добре са представени магнезий, фосфор, желязо и цинк. Ечемикът е богат на аминокиселини, най-вече лизин. 100 г ечемик съдържат 354 ккал, 9.45% вода, 17.3 г фибри, 0.8 г захари, 2.3 г мазнини, 12.5 г белтъчини, 73.5 г въглехидрати и 0 мг холестерол.

Избор и съхранение на ечемик

Ечемик

Няколко са основните продукти от ечемик, които се срещат на пазара. На първо място това е изчистеният ечемик. При него е премахната единствено външната люспа на зърното, но вътрешното целулозно покритие и зародишът са там. Загубени са само незначителна част от влакната и съставките. Това е най-хранителната форма на ечемика.

Ечемикът за готвене е тройно полиран изчистен, което означава, че е загубил много голяма част от полезните си качества.

Перленият ечемик е четири до шест пъти олющен, което ще рече, че почти всички важни за нас вещества отсъстват.

Ечемичените ядки са доста по-слабо популярни от овесените, но за сметка на това не им отстъпват по никакъв начин. Ечемичното брашно е по-тъмно от пшениченото и има лек орехов вкус.

Когато купувате тези продукти, огледайте за някакви повреди по опаковката и задължително проверете годността на етикета.

Търсете ядки или брашна от ечемик, които имат изнесено на етикета съдържание. По отношени на съхранението е напълно достатъчно да спазвате указанията на опаковките и да следите сроковете на годност. Дръжте ечемичените продукти на сухо, тъмно и хладно място.

Ечемик в кулинарията

Ечемикът не е много популярен в кулинарията, поради разпространеното схващане, че може да служи само за храна на животните. Това съвсем не е така, защото правилно приготвеният ечемик може да бъде не само вкусен, но и много полезен.

Най-разпространеният начин за приготвяне на ечемичени ядки чрез варене. Те се сваряват в мляко или вода за около 20 минути и са готови за консумация. Могат да се консумират под формата на мюсли със сушени плодове или ядки /много питателна закуска/ или като каша със сирена и зеленчуци.

Хляб с ечемичено брашно

Ечемичените зърна се варят доста по-дълго от ечемичените ядки, освен това предварително трябва да се накиснат във вода за няколко часа. Изкиснати, изпечени и след това варени на слаб огън за около 45 минути, ечемичените ядки или брашно могат да се използват за направата на някои печива. Те могат да се вложат в тесто за хляб или диетични курабийки и кексове. В азиатската кухня суровият ечемик се използва за направата на известната паста Мисо.

Според редица диетолози, ечемикът трябва да се накисва и да се вари много бавно, защото само така могат да се обогатят съдържащите се в него нишесте и фибри, което гарантира пълното му усвояване и доброто храносмилане. Изтъкнати кулинари пък препоръчват комбинирането на ечемик с ориз в студени салати, в които има и свежи зеленчуци.

Ползи от ечемика

Аминокиселината лизин, която влиза в състава на ечемика, има добре изразено противомикробно и противовирусно действие, особено по отношение на микробите, виновници за херпес и простудни вируси. Освен това лизинът взема дейно участие в образуването на колаген, който придава гладък и еластичен вид на кожата. Витамините от В-групата пък отговарят за правилната работа на нервната система, както и за хубавата коса и кожа.

Съдържанието на фосфор в ечемика е два пъти повече от другите зърнени култури, а както е известно той се счита за „микроелемента на спортистите“, защото обуславя силата и скоростта на съкращенията в мускулите. Ечемичената каша съдържа фибри, които пречистват организма от шлаките, освен това в нея има вещества, които пречат за отлагането на тлъстини по талията. Точно затова диетолозите препоръчват ечемичената каша на всеки един, който иска да се отърве от излишни килограми.

Диета с ечемик

След като установихме, че ечемикът спомага за намаляването на тлъстините, нека разгледаме и подходяща диета. Тя е ефективна и много лесна, защото не изисква големи усилия за приготвянето на продукта.

Сварява се кашата от ечемик, без каквито и да е добавки от сол, захар или други подправки. Зърната трябва да се разварят много добре. Кашата се съхранява в хладилник. В продължение на пет дни до една седмица се консумира в неограничени количества, а единствените разрешени други продукти са чай и кафе /без захар/, както и вода.

  • Любими
  • Google+
  • Pinterest

2.6
Общо 7 гласували
5 1
4 1
3 1
2 2
1 2
Дай твоята оценка:

Коментари

Изпрати