Ако сте опитвали амарант, вероятно съвсем не сте останали доволни от вкуса му, но за сметка на това той притежава наистина впечатляващи хранителни качества.
Амарант представлява древна зърнена култура, която е тясно свързана с традициите и бита на хранене на ацтеките. Амарант /Amaranthus/ е едногодишно растение, близък родственик на срещащите се в нашата страна видове щир, които растат като плевели.
Достига височина до 2 метра, има яркооцветени листа като цветовете варират от тъмночервено, пурпурночервено, розово, оранжево и бяло. Семената са големината на лещено зърно, а цветът им варира от бял до оранжев. За родина на амарант се смята Америка. Има много видове и сортове амарант, които в различните части на света имат различно приложение.
История на амарант
Родината на тази древна зърнена култура е Южна и Централна Америка. Преди Америка да бъде открита, амарантът е бил основна хранителна култура за местните жители. Той е участвал и в религиозни обреди. С откриването на Америка настъпва краят в отглеждането на амарант, защото новодошлите били ужасени от езическите ритуали, в които участвал амарантът.
Фасул и пшеница се налагат като основни хранителни култури. Няколко века по-късно, през втората половина на 20 век се възобновява отглеждането на амарант. В наши дни той е широко разпространен в Азия, Африка, Северна и Южна Америка.
Състав на амарант
Амарант съдържа голям брой незаменими аминокиселини, а количеството лизин в него е три пъти по-голямо от това в другите зърнени култури. Амарантът е богат на фосфор, желязо, магнезий и калций, витамин Е. В него има голямо количество фибри, няма глутен. Съдържа още витамини от група В и фолиева киселина.
100 г амарант съдържат 375 ккал, 66 г въглехидрати, 9.3 г фибри, 6.5 г мазнини, 14 г белтъчини.
Избор и съхранение на амарант
Амарант може да се закупи в специализираните и биомагазините, в разфасовки от 500 г. Цената на подобна разфасовка е 5-6 лв. Съхранява се на хладно и сухо място.
Готвене на амарант
Опитните кулинари твърдят, че термичната обработка значително подобрява вкуса на малките зрънца, но и повишава усвояемостта на хранителните вещества. Времето за варене на амаранта е около 25 минути.
Не бива да се сварява на много висока температура, защото може да се постигне отрицателен ефект. Ако не искате да го варите, трябва да го накиснете във вода за 10-12 часа.
За подобряването на вкусовите качества по желание може да го овкусите с мед, да прибавите ядки или сушени плодове. Пуканките от амарант се препоръчват за захранване на бебета. Амарантът е подходящ и за гарнитури.
Може да се сготви както ориз или да се съчетае с киноа или кафяв ориз. Шепа амарант в супите е много подходяща добавка. Това важи и за ястия с леща, боб и изобщо всякакви зеленчуци. Амарант може да се използва и смлян на брашно.
Използването на амарант в комбинация с царевица, кафяв ориз или пшеница осигурява пълната гама протеини, които имат същата хранителна стойност като пилешкото, червеното месо и рибата.
В различните страни приготвят амаранта по различен начин. В Еквадор варят цветовете на растението, а получената цветна вода се добавя към местен вид ром. Получава се питие, за което местните твърдят, че пречиства кръвта.
В Мексико го правят на пуканки, след което го смесват със захарен сироп и така се получава известната в страната алегрия.
От смляно и печено амарантово семе приготвят местната напитка атоле. В Перу също приготвят амарантово питие, което наричат хиха. И в Мексико, и в Перу пържат или варят листата на амарант. В Индия приготвят сладкиши с амарант.
Ползи от амарант
Амарант е особено полезен за хора, които страдат от глутенова непоносимост, защото не съдържа глутен. Той е богат на аминокиселини съдържащи сяра, които са важни за нормалното функциониране на черния дроб и нормалното развитие на бебетата. Амарантът е предпочитана храна от вегетарианците, които си набавят необходимите протеини чрез него.
Амарант се препоръчва за консумация при бременност, активно спортуващи хора и хора, които работят тежък физически труд. Той подобрява дейността на стомашно-чревния тракт. Полезен е за всички, които поддържат балансиран и здравословен режим на хранене.
Цъфналото растение се използва с лечебни цели. То има потогонно, адстрингентно, диуретично и стимулиращо действие. Прилага се при обилна менструация, кръвоизливи, рани в гърлото и устата, гастроентерит и диария.
Вижте още:
