Амарантът е една от най-древните култури, позната още на ацтеките. Полезните вещества в състава ѝ са съизмерими само с уникалния ѝ вкус.
Амарантът най-много се доближава до растящия у нас като плевел щир. Познати са и над 60 сорта от него. Растението представлява вид едногодишно растение с ярко оцветени в пурпурно, тъмночервено, оранжево, розово или бяло листа. За негова родина се смята Америка, където растението достига до 2 м височина.
Амарантът е бил една от основните хранителни култури на континента. Освен това той е бил и сред основните съставка в религиозните обреди. Именно това обаче изиграва лоша шега на амаранта. Когато Америка бива открита, заселниците биват ужасени от езическите ритуали с негово участие и сложили край на отглеждането на културата. На негово място идват фасулът и царевицата, достатъчни за изхранването на населението.
През втората половина на ХХ век амарант отново започва да се отглежда. В наши дни плантации с растението се откриват в Северна и Южна Америка, Азия и Африка.
В света има много сортове амарант. В различните държави се използват и различни части от растението. Някои го използват като листен зеленчук, други употребяват зърната му, а трети го използват за украса.
Амарантът се смята и за зърнена култура, характеризираща се с висока хранителна стойност. Той превъзхожда останалите зърнени култури с уникалния си баланс на аминокиселини.
Основни са сяросъдържащите аминокиселини, особено важни за правилното функциониране на черния дроб, както и за нормалното развитие на новородените. Спрямо сорта, съдържанието на суров протеин в семената варива в границите 12-20%. Богат е и на лизин - три пъти повече от този на другите зърнени култури.
Амарантът е култура, в чието съдържание не се съдържа глутен - отлична алтернатива за хора с непоносимост към съставката. Освен това в него има едва 8% естествени мазнини, голяма част от които ненаситени.
Семената на амаранта съдържат букет от полезни елементи - калций, желязо, фибри, магнезий, фосфор, както и голямо количество витамин Е. Освен това по-голямата част от него е отредена на скорбялата, като размерът на гранулките е малък. По този начин приемът на растението осигурява по-добро храносмилане и може да бъде включено в менюто на деца и възрастни със стомашно-чревни разстройства.
Коментари