Амарантът е една от най-древните култури, позната още на ацтеките. За някои вкусът му не е особено приятен, но ползите, които носи културата, си заслужават. У нас единственото растение, което наподобява амаранта, е щир.
Родината на амаранта е Америка. Той е едногодишно растение, достигащо до 2 метра височина, с ярко оцветени в тъмночервено, през пурпурночервено, оранжево, розово или бяло листа.
Семената пък са големи колкото зрънце леща и имат бял или оранжев цвят. Позната от хилядолетия, културата се използва и днес като една от най-богатите на полезни вещества.
В различните краища на света съществуват различни сортове амарант. Те имат и различно приложение. От някои се използват листата, от други зърната, а трети се отглеждат като декоративно растение.
Отглеждан като зърнена култура, амарантът се отличава с около 17 % протеин. В сравнение с другите зърнени култури той има три пъти повече лизин. В зърната му пък се съдържат и 8% естествени мазнини, по-голямата част от които - ненаситени.
Често, амарантът се препоръчва за подобряване функциите на черния дроб. Тези си свойства той дължи на съдържанието на сяросъдържащи аминокиселини. Те са особено важни и за нормалното развитие на новородените.
В малките му зрънца има 57% скорбяла, която се храносмила оптимално от организма. Това му свойства прави тази храна подходяща както за малки деца и възрастни, така и за хора със стомашно-чревни разстройства.
Това, че в амаранта не се съдържа глутен, е най-позитивната хранителна характеристика на растението. Тази му черта го превръща в алтернатива за всички, които изпитват непоносимост към глутена.
В състава на семената амарат се съдържа витамин Е, който, за разлика от този в други растения, притежава уникални антиоксидантни свойства. В него се откриват още калций, магнезий, фосфор, желязо, а нивата на фибри са в пъти повече, от тези в пшеницата.
Листата на амаранта също са заредени с позитиви. В свеж вид в тях се открива до 4 % протеин, много витамин С, каротиноиди, магнезий, калий и калций.
Коментари