Сорго /Sorghum/ е род тревисти растения от семейство Житни. Соргото е познато още като мътлар, метла, метлина и татар. Родът включва между 60-70 вида диви растения, както и редица опитомени видове и още повече хибриди и сортове.
Сорго е тропическо растение, което произхожда от Африка, а по-късно се разпространява и в страните от Южна Европа. Често е спрягано като царевица, устойчива на суша. Соргото има по-малка листна маса, което го прави подходящо за отглеждане в много сухи райони.
Соргото се отличава с мощна коренова система, което обяснява и неговата сухоустойчивост. Листата и стеблата са покрити с восъчен налеп. Стъблото има възли и междувъзлия, срещат се два типа сорго – стебла с височина до 2-5 метра и ниски стебла – до 1.5 метра. Листата са тънки, с малка дължина на устицата, които се затварят при засушаване и се отварят отново, когато растението възстанови своя тургор.
Соргото е едно от най-старите културни растения, но въпреки това няма единно мнение за неговия произход. Според някои изследователи родината му е Индия, според други – Екваториална Африка, а според трети – Китай. Соргото не е новост за нашата страна. Към средата на 19 век почти едновременно са внесени техническото и захарното сорго.
Отглеждане на сорго
Добри предшественици за отглеждане на сорго са зимните и пролетните житни растения със слята повърхност. Соргото обаче изсушава почвата, което го прави лош предшественик на зимни житни култури. Веднага след прибирането на предшественика трябва да се извърши оран на почвата на дълбочина 20-25 см.
Предсеитбените обработки на почвата започват с пролетно брануване, а при заплеляване се култивира на дълбочина 12 см. Преди сеитбата на сорогото се извършва второ култивиране на дълбочина 6-8 см. Най-добре е площта да се заравни, защото семената от соргото са дребни и се засяват на малка дълбочина.
Соргото реагира добре на торене. Най-голям е ефектът от азотното торене. Растението се сее в края на април и началото на май. Трябва да се остави междуредово разстояние 60-70 см.
Жътвата на соргото се извършва при техническа зрялост, когато зърното достига типичния за съответния хибрид цвят и влажност около 14-15%. Обикновено прибирането се извършва през месеците септември-октомври. Дълготрайното съхранение на зърното се извършва при влажност от 13%. Обикновеното сорго се прибира във фаза млечна зрелост, а захарното – във фаза восъчна зрялост.
Състав на сорго
Хранителните стойности на соргото са много близки до тези на царевицата. От 1990 година насам всички хибриди в Европа са с 0% съдържание на танини. Изследвания показват, че соргото съдържа повече скорбяла и протеини и по-малко мазнини, в сравнение с царевицата.
Видове сорго
- Сорго за зърно – този сорт сорг има много високи продуктивни възможности. Съвременните хибриди дават около 800 кг/дка;
- Захарна метла – в нашата страна се отглежда от любители. Сиропът от такава метла не може да ферментира, но е добра суровина за домашен подсладител;
- Техническа метла – у нас това сорго широко се е използвало за направата метли. Площите, върху които е отглеждано са били много просторни;
- Суданка – фуражна култура, която е култивирана с цел производство на зърно, зелен фураж или силаж.
Употреба на сорго
Повечето видове сорго се използват за храна, за фураж, за биогорива, в козметиката и дори за производство на алкохолни напитки. От някои разновидности на соргото се правят сламени покриви и огради, метли, кошници, четки.
Допреди няколко години в северните области на Китай сорго е бил основен заместител на пшеницата при производство на брашно. В някои части на Индия безквасният хляб от сорго и до ден днешен е основна храна. В Южна Африка от соргото се прави гъста каша, използва се и за направата на бира, дори сорговата бира се смята за традиционна напитка на народа зулу.
Соргото може да се използва като заместител на гарнитурата от ориз. За целта смесете 1 ч.ч. олющени зърно с 2 до 4 части вода в голяма тенджера. Покрийте я и оставете да кисне за 1 нощ. На следващия ден сварете изкиснатите зърна.
Коментари