Радвам се, че си опитал и си останал удовлетворен! Далеч съм от мисълта, че аз съм открил "топлата вода", споделих рецептата, за да може повече хора да не правят "подметки" със заливка. Вкусът и качеството са на първо място, но за мен не е маловажна и простотата на приготовлението и най-вече липсата на "баене" - пет минути приготовление и останалото го прави фурната, а ти разполагаш с времето си.
Благодаря за коментара!
Днес попаднах точно на такъв коментар - все още не съм пробвал, но се твърди, че истинската майонеза се прави само от жълтък, дълго и тегаво биене с телта, бавно и полека добавяне на олио. Решил съм да опитам, но не вярвам някой да направи разлика между едното и другото, те не правят разлика между купешка и домашна майонеза, че тази само с жълтък ще различат от другата!
Рецептата е точно тази, без да имам претенции за точните пропорции. Искам обаче да споделя малко личен опит - години наред правя майонеза с едни и същи продукти, в един и същи съд, с един и същи китайски пасатор. Решихме да се изтънчим и си взехме Филипс - ужас, един път майонеза, пет пъти чорба. Сменихме съда, пробвахме с пропорциите, уж всичко да е на стайна температура и т.н. В крайна сметка се оказа, че проблемът е в самият пасатор, приставката с "иновативна форма" на Филипс - лека корекция на Филипса и сега майонезата е готова за 40 секунди, засичах нарочно. Ето я и рецептата - буркан "омния", вътре се слагат 4 чйца (без черупките), равна ч.л. сол, равна ч.л. лимонена киселина, бурканът седопълва с олио до извивката (мястото, на което започва да се стеснява), потапя се до дъното коригираната "иновативна" приставка за пасиране, натиска се копчето за нормални обороти, изтегля се плавно нагоре до получаване на майонезата т.е. всичкото олио да се поеме.
40 секунди и Добър апетит!
Всичко е прекрасно, хубаво би било да споделиш идеята си и в този форум , а прекрасно би било да не си анонимен, защото никой не би искал да умре от печатна грешка!
Съжалявам за неуспеха! Именно за това си направих труда на 23.02. да уточня, че явно има разлика във фурните, а напълно е възможно времето за печене да зависи от количееството пържоли. Погледни малко по-долу и наблюдавай първия път!
Успех!
Защо не видях никъде една Ваша рецепта Господине? Днес се събрахме цялата рода (включая кучето и котките), едните ровиха из сайта, другите из останалото в тавите, ама никой не откри нещо смислено направено от Вас! В същност котката ми обърна внимание, че на клавиатурата Ви често липсва "шпацията" (най дългото копче) - предполагам, че причината е в латиницата. За да избегна подобни проблеми аз ползвам датска клавиатура - препоръчвам Ви я, много лесно се работи с нея, дори автоматично поставя запетая (,)! Но все пак не това е идеята на поста ми - загубихме си ценно време в четене на нападките Ви, изразходвахме безценна енергия за светлината на крушките. В крайна сметка отворихме речниците и установихме, че от запъртък не се получава майонеза, а нещо доста по-рядко със специфичен аромат! Решихме да минем на рустиканска кухня (нали сме си "лаици" от село), да посещаваме редовно курсовете и семинарите по "Невролигвистичното програмиране" (нали "НЛП е в състояние да се справи с проблеми като фобии,депресия,разстройство,поведенческо разстройство, психосоматични заболявания и разстройства в общуването") - вземете си парите назад и отидете на ресторант!
ВНИМАНИЕ! Снощи се чух с щерката, в нейната фурна пържолите са станали за около час - явно от фурна до фурна има разлика. Имайте едно на ум първия път. Другото важно според мен, което съм пропуснал в рецептата е фурната да е предварително загрята.
За първи път нещо ми се получава от първи път. Никакви забележки към описанието, а за вкуса да не говорим! Дори веднага опитах по същата технология да панирам сирене - също перфектно. Нещото, което установих на мой гръб е да се внимава листата да не се перфорират от кашкавала при завиването - разтича се. Другото важно според мен е да се уточни, че овалването в яйце трябва да става парче по парче непосредствено преди пърженето - иначе корите се размекват и съдържанието изтича.
Прав сте Яворе, ако проявявате интерес можете да прочетете какво сме си говорили с Николай - излишно е да се повтарям. За да съм обаче конкретен ще Ви обърна внимание, че не съм казал не мийте месото, казах, че аз не го мия, но също така казах какво да се прави с него ако е мито. Все пак ще ми е интересно ако споделите реда от причините, по които месото се мие. Сега искам да кажа и по отношение на слабостите в моята рецепта - прославутите 10 мин за приготвяне. Шест пържоли с по две страни са 12 страни, по 2 мин за всяка са 24 мин около тигана, време което вече дискутирахме с Николай като загубено, време през което не сте с тези, които са Ви на гости, а сте с престилка и мазни ръце - аз лично не обичам да вдигам чашката си с мазни пръсти, освен ако не съм на пикник. Умишлено не съм ползвал вентилатор - не всеки има фурна с вентилатор, но на всеки му се похапват пържоли! Последно ще помоля специалистите по здравословно хранене да се произнесат по въпроса с пърженето и печенето в мазнина, нещо ми се върти из главата за температурите и разграждането на мазнините, ама ще се доверя най-вече на стомаха си - едното го ям, с другото имам проблеми.
Със здраве!
Стоян
Понеже си нямам друга работа в момента, ще си позволя да продължа разсъжденията си. Нека първо уточня, че НИТО едно от минусчетата не си получил от мен!!! Нито съм професионален готвач, нито имам претенции да ставам такъв, прост инженер съм и допреди 2-3 години можех да правя само варени яйца. Откакто ми се наложи да бъркам и циментови разтвори, да садя домати и да плевя чесъна си казах защо да не се пробвам и в кулинарията. Най-голямото ми предизвикателство беше да направя омлет (винаги съм го харесвал и никога не съм знаел как така се получава), оказа се безумно просто, но с една сложна уговорка, да имаш добронамерен човек, който да не се прави на ГУРО, а да ти покаже, и да ти обясни с думи прости. Няма да пропусна да спомена, че това беше хижарката на х. Персенк - за съжаление не помня името и, но и твоето ГОСПОДИНЕ няма да запомня! Та омлет се прави на тиган, трябват ти 3 яйца по 24 ст. т.е. 72 ст. малко олио, бучка сирене, и огън (бил той на ток, на газ или на горски дърва), дали сумарно всичко ще излезе 1 лев??? Ами аз за 1 лев (минимум) отивам там където съм тръгнал, а после трябва и да се върна. Остави парите, остави тънките тарикатски сметки, остави колко ще ти струва да ядеш омлет на Персенк, къде остана благата дума, къде остана уважението, къде остана зачитането на чуждия труд??? В момента имам на ПРОМОЦИЯ търпение, зачитане на правото ти на глас (до изчерпване на количествата търпение), запази коментарите си за идни поколения, не чукай там където си неканен! Опитвам се да съм полезен, не ми пречи!
Прав си! За това има два вида приготовление, едното е ПЪРжоли, а другото е ПЕчоли, въпрос на вкус казало кучето и знаеш къде се облизало, на мен пърженото ми пречи, но на който му носи си е по-вкусно. По отношение на тока ще цитирам един колега "кефът цена няма" - колко да е ползата от един пакет цигари, ама пушач да е спрял да пуши заради цената??? И за да не отварям нова тема ще уточня тук, че говоря не за една, а за 6 пържоли минимум (щото и 8 се хващат в една тава). Започваме сега с тънките сметки - един влак отива от Варна до София за 8 часа, за колко време биха отишли два влака хахаха - шегувам се. Фурна със 700 вата отгоре и още толкова отдолу са общо 1400 вата - нека да не работи през цялото време заради терморегулатора, но да приемем 2800 вата за цялото приготвяне, т.е. 2.8 киловатчаса, умножено по 20 стотинки за киловатчас дневна енергия са 56 стотинки за целия кеф (де га рестарана???)! Сега да смятаме по другата схема - не повече от 2 пържоли в тиган, т.е. 3 тигана по 12 минути, което смятам дори без калкулатор за 36 минути. Стандартен котлон е 1250 вата, грубо на ум ще изпапа 600-700 вата, умножени по същите 20 стотинки ще се получи 14 стотинки, демек икономисахме цели 42 стотинки, ама през това време едните яли, другите гледали, третите пържили - не слагам в сметката изядените салати и изпитата ракия. Хайде да си дойдем на думата "не всичко е пари приятелю" се пееше в една песен, форумът е не да си сготвим евтино, не да направим от нищо нещо, не да се хейтваме, а за да споделим опит, за да сме полезни един на друг, за да ни е кеф.
Хайде сега се замисли колко беше ти полезен с изказването си и пак ми се обади, щото аз не съм хейтър, но ти май ми се наби в очите по някакъв начин!
С уважение и снизхождение - Стоян!
Здравей!
Въпросът ти е от доста време, но все още е актуален за хората искащи да си направят квас и хляб по класическа технология. Всичко, което описваш е напълно нормално и точно така трябва да бъде - леко киселия аромат, пяната заедно с балончетата са признак, че квасът е жив и годен за употреба. Повечкото вода ускорява процеса на втасване, по-малкото го забавя - бабите ни са "приспивали" кваса с повечко брашно, правенето на питки и сушенето им на слънце (вероятно са нямали хладилници) - това ми е интересно как се случва, но се оказва, че въпреки непрекъснатите приказки за съхраняването на традициите няма "булки", които да споделят как нещата са се случвали преди да има перални, съдомиялни, фурни с вентилатор, фризери, хладилници и т.н.
Искам да направя едно малко уточнение - всички публикувани от мен рецепти съм сготвил поне 3 пъти последователно с един и същи резултат. Пиша в единствено число, но сме двама, "кака" е моята дама, вдъхновител, коректор, дегустатор и плетач на плитките на козунака - когато са двама е по-интересно, забавляваме се с постигнатите успехи, а неуспехи също не липсват. Въпросната тема сме я дискутирали безброй пъти, пържолите никога не са ни артисвали (имаме куче и котки), но винаги сме се стремили към по-добро. В конкретния случай наруших принципите си и публикувах темата след един успешен опит с вратни пържоли и още един с котлет - ако на някой не му се получат пържолите ще го компенсирам с ИСТИНСКО червено вино, носи един килограм врат, аз вадя бутилка вино - останалите разходи са за мен. Съжалявам, че не снимах пържолите от врат, вътре запазиха цвета си, а от вън си бяха идеално изпечени, за кучето останаха голи кокали - нямаше нищо по тях. Последно - направихме икономия от клечки за зъби, но като се замисля те и динозаврите не са ползвали.
Разбира се готовността се определя с опитване, но 3-4 дена ми изглеждат безкрайно малко, интересно е в какво е увито филето за времето на престоя си в хладилника и как се съхранява след като е готово. Другото интересно за мен е каква е ролята на виното, дали там не е тайната месото да запази свежия си вид - на мен все ми потъмнява, вкусно е, но няма вид. Последно ще споделя, че аз намазвам подсушеното филе с чесъна, от една страна заради самия вкус и аромат, а от друга това помага подправките да полепнат по месото, което винаги ми е било проблем.
Добро, добро, колко да е добро - прочетох го втори път и виждам, че не всичко е идеално обяснено, за което се извинявам. Първият пропуск е да уточня, че квасът ежедневно се "захранва" с по една лъжичка брашно, респективно се добавя и вода за запазване на консистенцията. Ако съдът започне да се препълва просто се изхвърля част от сместа - при мен това не се налага защото всеки ден взимам по 4 с.л. за хляба. Другото, което ми направи впечатление е, че веднъж захванат квасът има живот около месец, месец и половина, после придобива въз-кисел аромат и май тестото не втасва така добре както със свеж квас.
Последното уточнение е за самото приготвяне на хляба - написал съм "пропорциите са същите" имайки предвид, че всеки вече си има някаква рецепта за хляб с мая т.е. в случая само се замества маята с квас и останалото е чакане.
Успех!
Моите коментари