Тараторът е едно от най-предпочитаните ястия за лятната ни трапеза. Бързо, леко и вкусно хапване, което ни зарежда с енергия за целия ден.
За нас днес той е класиката при летните обеди и вечери, но замисляли ли сте се някога кой и кога е измислил това ястие и претърпяло ли е то промени и вариации през годините и в различните държави, където се приготвя и предлага.
Ако решите да се доверите на речници и потърсите самото значение на думата таратор, ще видите, че в тълковния речник обяснението й е: "Вид студена супа от разводнено кисело мляко с краставици, чесън, оцет и др", а пък Речника на българския език от Найден Геров обяснява думата таратор като „студена чорба от краставици, чеснов лук, орехи и оцет".
Произходът на думата е персийско-турски, като по оригинални рецепти в Близкия Изток при приготвянето се е използвал таханов сос, а в Турция променят рецептата и вместо тахан счукват орехи в купичките за таратор. Това е и главната причина да се смята, че българите са заимствали рецептата от съседна Турция.
Преди 1944 г. у нас за таратор се е смятала студена, кисела супа с краставици и орехи, като киселинността не е идвала от кисело мляко, а от обикновена вода, разтворена с оцет. Чак през 1956 г. в "Книга за домакинята" се появява рецепта, която много наподобява днешния таратор и именно оттогава повече хора опитват вкуса на това ястие вече приготвено с кисело мляко.
Днес майсторите кулинари правят интересни опити да променят и направят рецептата по-интересна, така че, ако не сте от традиционалистите може да потърсите в интернет новаторски идеи, свързани с таратора и вероятно ще останете изненадани от интерпретациите по тази тема.
Класиката обаче има стотици последователи и неизменно остава сред най-търсените храни в летните горещини. Все пак не са толкова много ястията, които може да приготвите за 10 минути, с няколко евтини и достъпни продукта, а да им се наслаждавате през целия ден или по-точно през целия летен сезон.
Коментари