Масло в течно състояние от семената на соята е извличано още преди около 6 хиляди години в Китай. После приетото за свещено растение се пренася в Корея и Япония. Иначе родните му места са Далечният изток, Дон и Кубан.
Не е случайна високата оценка, дадена на това бобово растение, защото то заема челното място сред подобните на него растения по отношение на съдържанието на биологично активни вещества. Освен това смилаемостта на соята от организма е в най-висока степен.
С идването си в Европа едва през ХХ век, соята заема своето място на трапезата на европейците, като англичаните са най-отдадените почитатели на соевите продукти. Диетичният им Кеймбридж хляб, направен от соево брашно, е известен с уникалния си витаминен и минерален състав.
Маслото от соята се получава като резултат от процесите пресоване и екстракция. То е със светъл, сламеножълт оттенък и има много специфичен и остър мирис.
За консумация се ползва само рафинираната му форма. Рафинирането и подлагането на дезодоририраща обработка му придава прозрачността и розовия нежен оттенък. Соевото масло заема мястото на лидер сред всички други масла.
Този продукт съдържа лецитини, използвани във фармацията и хранителната промишленост. С тази база се произвеждат сапуните и перилните препарати, пластмасите, боите и синтетичните масла, които са много екологични. Това масло е щадящо дори за озоновия слой.
Суровото соево масло има приятен цвят в кафяво с леко зеленикаво, а рафинираният вариант е светло жълт. В кулинарията е подходящо за пържене. Трябва само да се съхранява на студено в затворен стъклен съд.
Студеното соево масло е най-полезното, защото съдържа най-много хранителни вещества. То има обаче много остър и характерен мирис и вкус и затова не се харесва на всеки.
Нерафинираното соево масло е хидратирано и това удължава годността му, а също така в него има доста хранителни вещества, най-вече лецитин, който влияе благоприятно на активността на мозъка. Не бива да се пържи с него, защото става канцерогенно, но е подходящо за салати.
Рафинираното соево масло е популярно в Далечния изток, където е родината му. То е без мирис и с приятен вкус. Използва се при студени мезета и за запържване на зеленчуци. В него почти няма витамини и не може да се ползва като лечебно средство, но е алтернатива на животинските мазнини.
Соевото масло има благоприятен ефект върху работата на мозъка, за нормализиране нивата на холестерола и за подобряване на сексуалната функция при мъжете. Превенция е при болести на храносмилателния тракт, имунната система и нарушения в метаболизма.
Маслото от соя има значително присъствие в козметиката за овлажняване и подхранване на кожата. Чудесно е за подмладяване и тонизиране на лицето, за което благоприятстват фитостеролите в него.
Лецитинът, който съдържа, се използва в сладкарската промишленост и фармакологията, а токоферолът подпомага работата на бъбреците и е ефикасен при стрес и депресия.
