Историята на много видове сирена е интересна и интригуваща, не само техните вкусови качества.
И ако за някой представлява интерес да чете как се е появило сиренето, което консумира, историята на швейцарското Тет де Моан със сигурност ще го възхити, защото това сирене е изключително древно като произход и много интересно като исторически живот.
Тет Де Моан като термин се употребява от 1790 г, но сиренето има много по-дълга история. Манастирът Белелай е основан през 1136 г.
За първи път монасите от манастира се споменават във връзка със сиренето, което произвеждат, в далечната 1192 г. Те плащали годишна рента за различни имоти със сирене, произведено в тяхното абатство.
Така сиренето Белелай се споменава за пръв път в документ от 1570 г. По традиция в Жура запасът от сирена в абатството се преброявал на глава на монах, оттук името Tete de Moine, което в превод означава монашеска глава.
Сирене Тет де Моан се прави от непастьоризирано краве мляко. Добива се, като се ползва мляко само от крави, пасли през лятото на тучни алпийски поляни в планината Юра. Затова качеството на сиренето е толкова прекрасно, че за дълго време е служило като паричен еквивалент.
Това сирене се приготвя само в медни казани. Сирището е животинско, а вкусовите характеристики зависят от експозицията. Сирене Тет де Моан, чиято рецепта остава непроменена в продължение на столетия, отлежава в хладни избени помещения на смърчови дъски.
Всяка глава от него, както се нарича питата сирене, редовно се обръща и се измива със силна саламура. В резултат на това сиренето е покрито с кафява кора. Вкусът му е пикантен и деликатен в същото време. Той е сладък, кадифен и интересен. Ароматът му е неочакван.
Това сирене зрее от 3 до 4 месеца. Тет де Моан не се реже с обикновен нож, а се стърже на розички със специален нож, наричан Жирол, който е изобретен.
Така красиво оформено, сиренето е подходящо за аперитив и гарнитура към салати, придружено със селски хляб със стафиди. И щом става дума за сирене, трябва да посочим и виното, което му прави изискана компания. Това са Пино Блан, Ризлинг, Сира.
В тази статия вижте и Най-популярните швейцарски сирена и Непознатите швейцарски сирена.
