Специалистите твърдят, че сиренето е едно от най-старите открития на човека, по-древно от хляба и виното. Най-вероятно е една от причините за опитомяването на овцете през неолита. Неговата история е неразривно свързана с историята на човека.
История на сиренето
Овчарите в древността забелязали, че ферментиралото и по-късно изсъхнало мляко било по-лесно за пренасяне. Това слага началото на производството на сирене.
Първите данни за такова производство се отнасят около 8 хиляди години преди Христа и този процес се появява като естествен резултат от пресичането на млякото.
Различните хранителни и вкусови качества на хората от различни региони водят до поява на невероятно разнообразие от видове и сортове сирена и това продължава през цялата човешка история, в цивилизациите на Средния Изток, Египет, културата на Месопотамия и в Европа. Още в древна Гърция Рим се споменава за сиренето като основна храна.
Откъде и как сиренето е навлязло в Европа, е трудно да се каже с точност, всичко е в сферата на легендите, но според някои изследователи производството на сирене в Европа е пренесено най-напред от Азия и в частност от Китай. Всъщност важното е кои са най-старите свидетелства за сирене в Европа.
Истории и легенди стоят в основата на европейското сирене през вековете. Ако не може да се определи точно на кое сирене да се даде първенството, то може да се посочат претендентите и техните основания.
Сирената в Древна Гърция и Рим
Може би най-стари са сиренета, произвеждани в древна Гърция и Рим. Още Омир говори за козе сирене, което настъргвали. От други останали свидетелства научаваме, че в древността гърците поднасяли често сиренето с мед.
Римляните обичали сурови сирена или печени със зехтин. Много важен аспект била солта, която се ползвала за сушенето на сиренето. Козето сирене било на почит и често легионерите носели със себе си тази храна в походите.
Швейцарско сирене Сбринц
Швейцарците твърдят, че тяхното сирене Сбринц е най-старото европейско сирене, което е документирано. Смята се, че точно за него говори Плиний Стари между 23 и 79 година преди Христа, когато описва сиренето на хелветите.
Производството на това сирене е документално потвърдено обаче през 1530 година, когато се споменава в архивите на Берн. Смята се, че първоначално това много твърдо сирене се е произвеждало в Ломбардия, откъдето е пренесено в областта на градчето Бриенц, което дава и името на продукта.
Сиренето на бенедиктинските монаси
Сирената претърпели разцвет по време на кръстоносните походи, когато кръстоносците, завръщащи се от светите места, донесли със себе си рецепти за производство на сирене, което споделили с монасите. Манастирите станали средища за производство на сирене и продажбата му навън, сред населението. Монасите дават различни имена на своите продукти, които са се запазили и до днес - сирене Тет де Моан, Ерве и много други.
Постепенно сиренето започва да се прави в големи форми, в каквито е познато и до днес - Ементал, Грюер, Бофор и други.
В ХII век в Италия бурно се развива производството на сирене от монасите в манастирите и от тогава датират известните днес Моцарела, Пармиджано Реджано и други.
