В света се произвеждат огромно количество сирене, и по-голямата част от него има интензивен аромат, а някои сирена имат толкова наситена миризма, че могат да притеснят неопитния купувач.
Колкото и да е странно, най-миризливите сирена имат най-прекрасния вкус. Почти всички ароматни сирена се правят от непастьоризирано мляко. На първо място в списъка с миризливи сирена е италианското таледжио.
То е направено за пръв път през десети век и е едно от най-старите меки сирена. По онова време сиренето е узрявало край брега, като от време на време солената морска вода го е обливала.
Таледжио и днес се прави по старинната технология и веднъж на няколко дни се измива с морска вода. То има мека структура, напомняща масло, с тънка коричка, приличаща на дървесна кора и кристалчета сол на повърхността. Вкусът му е с плодови нюанси.
На второ място е прочутото английско сирене Стилтън. То се произвежда само на три места – в графствата Дербишър, Лестершър и Нотингампшър. По ирония на съдбата селцето Стилтън, което е дало име на сиренето, има забрана за производство, защото се намира извън юрисдикцията на тези три графства.
Стилтън може да е както мек като масло, така и твърд, трошащ се, със сини жилчици. Стилтън се сервира с различни видове вино и се използва за направа на супи.
Друго известно английско сирене е Зловонният епископ. Той се получава от млякото на крави от специална порода и се изработва във ферма в Глостършир. Цветът на сиренето е от бял до оранжево-сивкав. Името си Зловонният епископ дължи на специален сорт круши със същото име. От тях се правел сайдър, в който се промивали главите сирене веднъж месечно.
Сиренето Зловонният епископ е много вкусно и нежно, а неприятната миризма, която напомня за мокри хавлиени кърпи и мръсни чорапи, изчезва след отделянето на коричката.
Лимбургер, който е популярен в Германия, ухае на не особено измито мъжко тяло. В узряването на това сирене участват бактериите Brevibacterium linens, които създават миризмата на човешката пот. Лимбургер е жълтеникав на цвят, вариращ до кафеникав. Вкусът му е интензивен, солен и пикантен.
Най-прочутото миризливо сирене е рокфорът, който се произвежда в Южна Франция от овче мляко и узрява във варовикови пещери, благоарение на което се сдобива с благородна плесен.
Бри де Мо, или само Бри, произведено в Мо, е също много популярно във Франция. Вкусът му е бил любим на всички френски крале и кралици. То не е толкова уханно като камамбера, но много прилича на него. Бри е покрито с кадифена бяла плесен, а вкусът му напомня на орехи. Сервира се с червено вино.
Епуас е любимото сирене на Наполеон и е забранено да се превозва с обществен транспорт. Рецептата е дело на монаси от абатството Епуас, живели през шестнадесети век. Сиренето се кисне във водка и благодарение на това получава блестяща коричка с малки бръчици.
Цветът му е от слонова кост до кафяв. Острият вкус и рязката миризма на неизмито тяло се проявява при това сирене само при пълното му узряване. Според експертите истинският епуас трябва да мирише на жена, която възбужда желания.
Сиренето Мюнстер е изобретено още през седми век. То се е появило като манастирска замяна на месото. Според легендата монасите дълго експериментирали с мляко и като резултат се появило сирене с красива червеникава коричка и миризма на пасища, както и на немити крака.
Камамбер е едно от прочутите меки сирена от Нормандия и ухае на съединения на амоняк и натриев хлорид. Във Франция то е известно като „краката на бог” заради аромата си. Под бялата плесен се крие изумително вкусно жълто сирене.
Понт Левек, също от Нормандия, е може би едно от най-миризливите сирена с родословие, водещо началото си от дванадесети век. Това е меко сирене с нежна коричка, покрита с плесен. Въпреки страховитата му миризма това сирене има вкус на орехи и плодове.
