Мюнстер /Munster, Munster-géromé/ представлява френско сирене, което се произвежда от краве мляко. Заедно с Камембер, Таледжио, Стилтън и Лимбургер е сред най-миризливите сирена в света. То е популярно още като сирене чудовище заради необичайното си и дори ужасяващо ухание.
Някои гастрономи обичат да се шегуват, че когато се закупи, то трябва да бъде поставено в затворен съд веднага, иначе има опасност някой да пострада от чудовищната му миризма. Въпреки не толкова ласкавата си слава, сиренето е широко ценено и присъства както във френската кулинария, така и в международната.
История на Мюнстер
Мюнстер има стара и богата история. Смята се, че то се е произвеждало още през седми век от италиански бенедиктински монаси в манастир, който се е намирал на територията на съвременния департамент Вож. След известно време около манастира се появило селище, наречено Мюнстер. Името му било взаимствано от латинската дима за манастир-Monasterium. Оттук и сиренето получило своето название.
Монасите не можели да консумират месо, затова потърсили негова алтернатива в млечните продукти. В продължение на много време те опитвали всякакви методи, докато достигнат до мекото сирене, което познаваме днес. Сирене, което се отличава с червеникава коричка и ухание, напомнящо едновременно на тучни пасища, но и на крака.
Състав на Мюнстер
Този млечен продукт се явява източник на множество полезни компоненти. В състава му има витамин А, витамин В1, витамин В2, витамин В4, витамин В6, витамин В9, витамин В12, витамин Е, витамин К, витамин РР. В Мюнстер присъстват още минерални вещества като селен, желязо, мед, цинк, калий, фосфор, натрий, калций, магнезий.
Производство на Мюнстер
Мюнстер се причислява към сирената, които се приготвят от сурово мляко /за един килограм сирене са нужни около осем литра мляко/. За целта млечната субстанция се загрява до температура от 32 градуса. След това се поставя в голям съд и се добавя закваската. След около час млякото започва да се сгъстява и се получава нещо като извара. След това тази субстанция се осолява и разпределя по форми. Оставя да зрее в специални влажни мазета, където температурата е ниска.
Като по-младите сирена се поставят измежду по-старите, за да може по-бързо да протече ферментация. После на всеки два дни сиренето се преобръща и се измива със специална солена вода. Благодарение на тази технология сиренето получава коричка с оранжев оттенък.
В последствие повърхността на млечния продукт може да стане и червеникава. Под кората се образува консистенция с характерен остър мирис, напомнящ за планински пасища и крака. Тя е бяла до бледожълта. Обикновено Мюнстер се оставя да зрее между пет седмици и три месеца.
След това сиренето се продава под формата на пити. Те са с диаметър от 13 до 19 сантиметра. Високи са между 2.4 и 8 сантиметра и тежат между 400 и 500 грама. Понякога се произвежда и така нареченият Petit Munster /малък мюнстер/, който се отличава с по-скромни размери и тегло от едва 120-150 грама.
Съхранение на Мюнстер
За да запазите сиренето в годно за консумация състояние, трябва да го съхранявате на хладно място, най-добре в хладилник. Препоръчително е то да бъде увито в полиетиленово фолио и така да бъде поставено на хладно. Ако не разполагате с нужното средство, можете да поставите сиренето в кутия за храна. Целта обаче остава една и съща - уханният млечен продукт да не е в контакт с останалите ви хранителни продукти в хладилника, за да не им придаде от своята силна миризма.
Ако се съхранява при много ниски температури, сиренето може да стане ронливо и да промени своите кулинарни качества. Сирене, което се съхранява при такива условия, е по-подходящо за готвене, отколкото за сервиране в самостоятелно състояние. Иначе, оставен в хладилника, Мюнстер може да се запази в годно за консумация състояние до около две седмици.
Готвене на Мюнстер
Независимо че уханието на Мюнстер не се приема еднакво добре от всички любители на кулинарните експерименти, това миризливо сирене остава сред желаните екзотични продукти на трапезата. В случай че искате да изненадате своите гости и сте сигурни, че неговият нетрадиционен мирис би им допаднал, можете да сервирате сиренето самостоятелно, като разбира се, го съчетаете с подходящо питие. Можете да избирате между бели вина като пино гри и пино блан или червени вина като пино ноар.
Сиренето сполучливо се съчетава с всякакви зеленчуци, включително краставици, домати, чушки, лук, рукола, спанак, маруля и др. Особено сполучливо се комбинира с картофи, които са с кожичка. То може да се използва широко при направата на различни салати, супи, сосове, запеканки, ризото. В малки количества може да се прибавя и в рецепти за пици, сандвичи, спагети, паста, макарони.
Ползи от Мюнстер
Мюнстер е източник на мазнини, белтъчини и въглехидрати, които са нужни за правилното развитие на нашия организъм. В състава му, както вече установихме, присъстват полезни минерални вещества, които се грижат за здравето на костите, кожата, косата и ноктите ни. В сиренето се съдържат и немалки количества витамини.
За витамин А знаем, че е необходим за остротата на зрението ни, а витамините от група В са отговорни за доброто състояние на мускулната тъкан и нервната система. Консумацията на Мюнстер дори и в малки количества действа общоукрепващо и се препоръчва в сезоните, когато сме заплашени от настинки и вируси. Доказано е още, че полезните съставки на сиренето действат благотворно на водния баланс в организма ни.
Уникалното сирене Мюнстер може да вложите в приготвянето на:
- брускети;
- гъбени ястия.
