Пино Ноар

Пино ноар /Pinot noir/ е много популярен и стар, червен винен сорт грозде, който произлиза от Франция. С години успял да се разпространи на много места по света и днес се отглежда в Италия, Германия, Швейцария, Испания, Австрия, Великобритания, САЩ, Канада, Нова Зеландия. Смята се, че към неговото семейство принадлежат и множество разновидности, включително пино блан и пино гри. Пино ноар е сорт, който е известен и с други названия, сред които пино черен, пино негро, пино фран, пино неро.

Пино ноар е сред сортове, при които гроздето узрява през последните дни на август. Предпочита хумусно-карбонатни и варовити почви. Добре се развива на хладни склонове. Ако лозите се отглеждат в благоприятни условия, те се развиват умерено бързо. При тях се наблюдава средна родовитост и среден добив. Като цяло този сорт има нужда от време, докато лозите се развият достатъчно, за да дават плод. Положителните черти на сорта са няколко: устойчив е на студено време и сравнително неподатлив на мана. Успява да надвие и брашнестата мана. За жалост, не е особено устойчив на сиво гниене.

Листата на пино ноар са с различни размери. По принцип са почти цялостни, макар че се срещат и такива, които са петделни. Покрити са с мъх от долната си страна. Клонките също са с различна големина, като някои растат изправени, а други - не. Гроздът е по-скоро цилиндричен, като размерите му не са особено внушителни. Зърната са заоблени и дребни, обагрени в тъмносиньо, притежаващи восъчен налеп. Месото е нежно и воднисто, с балансиран вкус. То е обвито от тънка, но жилава кожица. От плода се приготвят отбрани пенливи вина в Шампания и червени вина в Бургундия.

История на пино ноар

Пино ноар е един от най-древните сортове на континента. Смята се, че е бил известен на човечеството още в Античността. Бил е високо ценен от римляните наред с мускат. Съществуват архиви, доказващи, че сортът е разпространен в Бургундия през четвъртото столетие. С течение на времето значително се увеличават площите такъв сорт лози и те са особено популярни във Франция и Германия. В края на миналия век много производители вече са изключително запалени по пино ноар. Те правят всякакви усилия, само за да могат да произведат повече от прословутото грозде.

Характеристика на пино ноар

Вината, произведени от този популярен сорт грозде, са червени. Те се характеризират както с интензивен, така и с не толкова наситен цвят. При отпиване се усеща мекота, кадифе и същевременно изтънченост. Много често производителите им добавят аромати на червени и черни горски плодове, а понякога дори и ухание на горска шума. Трябва да се отбележи обаче, че тъй като тези вина се произвеждат на много места по света, вкусовите им характеристики се разминават. При тях се забелязва определена сладост.

Все пак ароматът и вкуса на пино ноар остават променливи и зависещи най-силно от условията, при които е отглеждано виното, и неговата възраст. Неотлежалите вина се отличават с примамливо плодово ухание, напомнящо за дребни плодове като череши, сливи, малини, ягоди. Качествените гроздови еликсири, произведени от пино ноар, понасят добре отглеждането в дъбови бъчви. При досега с дървесината те се дообогатяват и усъвършенстват откъм аромат. Тогава те придобиват нотки, напомнящи за шоколад и трюфели. Усеща се и едва доловима опушеност. Отлежалите най-дълго вина имат всички шансове да се превърнат в запомнящо се червено вино с отчетливи характеристики.

Поднасяне на пино ноар

Пино ноар е предпочитан за консумация през горещите летни дни, когато други червени вина някак си ни идват в повече. Въпреки че вината, отлежали в дъбови бъчви, са за предпочитане през по-хладните месеци. Пино ноар се поднася в стандартните чаши за вино - с формата на камбанка и със столче. Формата на съда е от значение, тъй като помага да се запазят най-добрите качества на виното и същевременно да бъдат усетени от потребителя при бавно отпиване. Добре е виното да е охладено до 12-14 градуса.

Пино ноар много си отива с червени меса. Особено подходящи за случая са и специалитети от телешко и агнешко месо. Също така може да се пийва и в компанията на дребен дивеч. Пушените меса също са отлично решение, като няма значение дали ще изберете телешко, свинско или пилешко. Според любителите на вкусните меса и ароматните винени еликсири, трябва да сме по-смели в избора си. Те горещо препоръчват виното да се съчета дори с телешки или говежди език.

Този деликатес може да е приготвен с масло, лук, дафинов лист, черен пипер. Добре е при съчетанието на пино ноар и ястие да не прекалявате с подправките. Все пак да не забравяме, че целта е да се разкрият и допълнят вкусовите и ароматните характеристики на напитката и храната, а не единият продукт да засенчи другия. Сирената също могат да са отлична добавка към пино ноар, като най-добре да се спрете на някой твърд вид. Гастрономите смятат, че звездата в тази категория несъмнено е пармезан. Зелените свежи салати също много подхождат на пино ноар, а ако ги овкусите със сметана или майонеза, уханието на виното ще се усети още по-добре.