Пино гри представлява бял винен сорт грозде, разпространен най-вече във Франция. Освен там той се отглежда още в редица страни, сред които Италия, Германия, Швейцария, Унгария, Молдова, Украйна, Румъния, Южна Африка, САЩ, Чили и Нова Зеландия. Пино гри се отглежда дори и у нас. Сортът може да се срещне с названията пино гриджо, руландер, токайер, токай елзаски, сиво пино и др.
Като всеки сорт пино гри има отличителни характеристики. Той притежава заоблени листи, които са със средна големина. Те са триделни или петделни, имащи триъгълни зъбци. Гроздът е неголям (около 90 грама), с формата на конус или цилиндър. Зърната в него също са ситни, тежащи около 1.5 грама. По начало са с обла форма, но често биват деформирани. Обагрени са в сиво-розово. Но много често са оцветени и в други цветове. Срещат се още в кафяво или синьо. В едно зрънце има от 2 до 4 семчици. От него се произвеждат отбрани бели сухи вина, пенливи вина и материал за шампанско.
Месото вътре е воднисто, с приятен вкус. То е покрито с тънка кожица. По отношение на тази част пино гри много си прилича с пино ноар, но опитните лозари веднага биха различили двата сорта по по-малката пигментация по кожицата на пино гри. Захарното съдържание на плода е до 25 г на 100 мл. Киселините са 4.5-7 г./л. Типично за него е бързото спадане на киселините, почти веднага след настъпването на оптималната му зрялост, ето защо моментът на гроздобер трябва да е внимателно подбран.
Пино гри предпочита склонове, които са богати на хумусно-карбонатни или чакълести почви. Той се причислява към винените сортове грозде, които узряват през първите септемврийски дни. При отглеждане в подходящи условия лозите се развиват с умерено темпо. Те се отличават с висока родовитост и среден добив. Пино гри е сорт, който има повече положителни качества. Той не е чувствителен нито към ниски, нито към високи температури. Освен това има свойството да се възстановява бързо. Разбира се, сортът има и своите слабости - проявява неустойчивост към плесени, сиво гниене и оидиум.
История на пино гри
Корените на пино гри трябва да се дирят във Франция. Счита се, че той е произлязъл от семейството на Пино ноар. Съществуват мнения, че пино гри е познато на лозарите още през Средните векове. До осемнадесети и деветнадесети век тези лози са силно разпространени в Бургундия и Шампан. Учени от Калифорнийския университет са стигнали до извода, че пино гри има сходен ДНК профил с пино ноар. Според тях разликата в цветовете се получава заради генетична мутация, случила се преди векове.
Характеристика на пино гри
Като наследник на пино ноар пино гри дава меки и ароматни вина, които имат хармоничен привкус. Те се отличават със свежест и отличен киселинен баланс. Само глътка от едно такова вино е достатъчна, за да се усети неговата деликатност, отнасяща ни към вкуса на цитруси, круши или лимони. Цветът при тях може да варира, тъй като силно зависи от това при какви условия са отглеждано лозите, а също и в какви съдове е отлежавало виното.
Готовите за консумация алкохолни напитки са с бял или златист цвят. При някои е достигнат розов цвят. Ароматът на пино гри е завладяващ. Той напомня на различни плодове, включително праскова, зелена ябълка, кайсия. Отлежаването им се отразява чудесно, тъй като с течение на времето еликсирите от това грозде доуформят своите качества.
Поднасяне на пино гри
Пино гри е сочено като едно от аристократичните вина. Присъствието му на масата само по себе си се явява голямо събитие, ето защо то трябва да се поднесе подобаващо. Това благородно питие трябва да се сервира леко охладено, като е добре температурата му да варира между 8 и 10 градуса. Поднася се в добре познатите чаши за вино със столче, като ако искате още по-добре да усетите спецификите на напитката, можете да подберете съвсем леко издължена чаша. Когато разливаме виното, отново се стараем да не препълним чашата. Традицията повелява да се заеме само 2/3 от съда.
Обърнете внимание и на специалитети, които ще поднесете заедно с гроздовия еликсир. Все пак те не трябва да го засенчват, а само да разкрият най-доброто от него. Гастрономите са на мнение, че леките храни най-добре се комбинират с пино гри. Ето защо можете да го поднесете с ароматна риба, като видът не е от голямо значение. Бялата риба се явява отлично решение.
Специалитети като бяла риба, печена риба и панирана риба са едни от най-изкусителни добавки към пино гри. Ако предпочитате гозбите с течна консистенция, можете да заложите на някаква рибена супа. Ако пък предпочитате специалитети с морски дарове, то тогава можете да приготвите блюда с омари, скариди, стриди, раци или др.
Пино гри може да се съчетае с птиче месо. Можете да се спрете на пушено или печено патешко, пилешко и пуешко месо. В случай че сте сред любителите на постните специалитети, то тогава можете да комбинирате пино гри с гъби. Нека те са панирани, пържени или сварени. Тук от значение е да не прекалявате с подправките, тъй като съществува опасност те да притъпят качествата на виното.
