Една не особено популярна у нас подправка с екзотичен аромат и вкус. Това е розовият пипер (понякога наричан и бразилски пипер) – интересна и нетипична добавка към рафта с бурканчета и пликчета с подправки у дома.
Как се добива розов пипер
На първо място, трябва да кажем, че розовият пипер няма никаква роднинска връзка с популярният черен пипер, който може да открием на всяка трапеза. Единствената прилика помежду им е името. Всъщност розовият пипер е кръстен така именно по подобие на черния заради сходния външен вид помежду им – и двете представляват малки зрънца с пиперлив вкус.
Растенията, от които се добиват обаче, са съвсем различни.
Розовият пипер се получава от плодчетата на растението Schinus terebinthifolius от семейство Anacardiacee. Родината му е Бразилия, а по-конкретно Перу и Чили. Това е малко, вечнозелено цъфтящо дръвче с ароматни листа и гроздове от розови плодчета. Те именно се събират и се превръщат в подправката розов пипер. Интересен факт е, че растението е много инвазивно – адаптира се лесно и завзема бързо големи пространства. Затова на някои места (Австралия и Флорида например) отглеждането му е контролирано с цел да се защити местната флора.
Плодовете на розовия пипер се събират и сушат на сянка или слънце, след което се пакетират и предлагат на пазара. Сушените на слънце може да имат малко по-горчив вкус и са леко набръчкани на вид, но изсушените на сянка са с идеално сферична форма и са по-деликатни като подправка. Висококачествените зърна розов пипер могат да запазят свойствата си до 18 месеца, ако се съхраняват в плътно затворен буркан на хладно и тъмно място.
Невинаги ще намерите розовият пипер в кварталния магазин, а може би дори и в по-големите магазини. Той обаче може да бъде открит на по-големи международни пазари за подправки и, разбира се, онлайн. Четете внимателно описанието на опаковката или към продукта в интернет магазините за подправка, за да сте наясно какво точно купувате.
Характеристики на розовия пипер
Розовият пипер има лек и приятно пикантен вкус, но в неговите зрънца се усеща и чудесен плодов и дори леко флорален привкус и аромат. Интересно е, че подправката не съдържа съединението пиперин, което може да бъде открито в черния, зеления и белия пипер. Затова розовият пипер е по-мек и деликатен.
Зрънцата на розовия пипер са меки и с крехка люспичка. Не се препоръчва те да се смилат в мелничка – по-добре е да бъдат счукани в хаванче. Все пак ако искате да ги смелите, направете го непосредствено преди употреба и добавете няколко зрънца черен, зелен или бял пипер. Твърдите зърна ще улеснят смилането на розовите, които са твърде меки, за да може мелничката да ги обработи добре, когато в нея са само те. А може и да ги използвате цели, добавяйки ги директно в ястията. Всъщност точно с цел максимално запазване на аромата и вкуса на розовия пипер той се продава не смлян, а винаги на цели зърна.
Много често розовият пипер се добавя към смес от черен, зелен и бял пипер, като подобна комбинация може да срещнете под общото название „шарен пипер“. Тази миксирана подправка има богат разнообразен вкус, обогатен с екзотични плодови нотки, благодарение на розовия пипер.
Интересна идея е зърната розов пипер преди употреба да бъдат запечени отделно за кратко. Това ще позволи да получите от тях по-дълбок ядков вкус.
За какво се използва в кулинарията розовия пипер?
Розовият пипер може да ви се стори твърде пикантен първоначално и да се стресирате от вариантите за употребата му. Това не бива да ви отчайва – той всъщност е доста универсална подправка, която може да се прилага в множество ястия.
Първо, да споменем една особеност – розовият пипер съдържа пинен, който се смята за естествен репелент срещу насекоми и е открит в много други растения като иглолистните дървета, в корите на цитрусовите плодове и дори в канабиса. Тази съставка на малките розови плодчета им придава аромат на бор и цитрус, а някои разпознават дори лимонов вкус. Макар че се смята за пиперлив и пикантен, розовият пипер напомня повече чили, отколкото типичната лютивина на черния пипер.
Заради лютивите си нотки, когато го използвате, не прекалявайте с количеството – както може да подобрите храната, така може и да развалите вкуса ѝ, ако използвате прекалено много от зрънцата пипер.
Екзотичната подправка може да се ползва самостоятелно или в комбинация с други подправки за овкусяване на говеждо месо, птиче месо, блюда с риба (особено бяла риба или сьомга) и дори ястия с бекон. С нея се обогатяват различни сосове, салати, морски дарове, дресинги.
Интересно е, че когато розовият пипер се смеси с чесън и лимонова трева, той се превръща в идеално допълнение към много кърита, типични за тайландската кухня. Може също да се ползва заедно с кориандър, канела, мента, кардамон, шафран, босилек, сусам, бергамот, лавандула, розмарин, като вкусовете се допълват взаимно и се обогатяват.
Розовият пипер е добре да се добавя на финала на готвенето на ястия, за да запази розовия си или червен цвят. Така не само ще отдаде своя плодов аромат и вкус, но и ще направи ястията по-атрактивни придавайки им колорит.
Сред по-нетрадиционните приложения на розовия пипер е използването му в десерти, сладоледи, коктейли и сиропи. А също може да се добави към крекери, сирена, млечни храни като сметана и масло или да се прибави дори към пуканки.
Полезен ли е за здравето розовият пипер
Тук няма много проучвания и липсват категорични мнения за множество ползи от розовия пипер за здравето. Със сигурност обаче той е полезен при повишена кръвна захар, тъй като може да свали стойностите на глюкозата в кръвта. Знае се още, че съдържа антиоксиданти и антибактериални етерични масла. Има хипотези, че действа противораково и затова може да се ползва профилактично срещу тумори. В Бразилия розовият пипер е бил смятан за ефикасно лекарство срещу настинки, кашлица и дори астма, като местните са дъвчели зрънцата му при случай на нужда.
Други болежки, при които подправката помага според някои източници, са ревматизъм, менструални болки, инфекции на пикочната система и бронхит.
Освен ползи за организма, има и опасности обаче. Затова трябва да се внимава с консумацията му и да не се прекалява.
Известно е, че приемът на големи количества розов пипер може да има токсичен ефект. Хората с алергия към кашу пък трябва да избягват напълно употребата и консумацията на малките розови зрънца, защото може да предизвикат тежка алергична реакция при тях. Това се дължи на роднинската връзка на розовия пипер с кашуто.
Вероятно заради подобни реакции при някои хора или поради близостта на растението с отровния бръшлян преди време съвсем неоснователно подправката е била обявена за отровна и забранена в някои части. По-късно обаче тази забрана е отменена и розовият пипер е добил голяма популярност.
Обобщено – розовият пипер нито е твърде полезен, нито е вреден за здравето (освен ако нямате алергии). Така че не го разглеждайте като панацея, а като шанс да придадете интересен и нетипичен вкус на кулинарните си произведения.
