Дуриан /Durio/ са род тропически дървета, които са разпространени основно в югоизточните части на Азия. Плодовете дуриан са големи, бодливи и богати на много витамини в минерални вещества. Зрелият плод може да достигне тегло до 4 кг. От долната си страна листата на дърветата са сребърни или златно жълти. Мнозина наричат дуриана краля на плодовете, защото е рядък и много скъп деликатес. Названието "дуриан" идва от малайската дума "duri" - "трън".
Големият плод има кремаво златен цвят на месото, а отвън е бодлив. В Тайланд и редица азиатски страни дурианът се счита за най-възхитителния плод, който притежава превъзходен вкус. Съществуват повече от 200 разновидности на дуриан, но най-известните в Тайланд са Gahn-yao с дълго стъбло, Mon-tong с продълговата форма и Cha-nee, който притежава неправилна форма.
Цветовете на дуриан са светло жълти и се разтварят за по-малко от 24 часа. Единственият недостатък на този екзотичен плод е изключително острата и неприятна миризма. Пътешественикът Ричард Стърлинг определя миризмата на плода като смес между терпентин, лук и свински изпражнения.
Заради своята остра миризма дурианът е забранен за транспортиране в автобуси, самолети и градския транспорт в някои азиатски страни. Дурианът расте на горещ и влажен климат. Плодовете зреят бавно – за около 4-5 месеца. Когато вече настъпи беритбената зрялост, подобно на нашите круши, дурианът пада на земята.
Състав на дуриан
Дурианът е изключително богат на захар, витамин С, калий, въглехидрати, триптофан, протеини и мазнини. 100 г дуриан съдържат 1 г белтъчини, 27 г въглехидрати, 147 ккал и 5 г мазнини.
Избор и съхранение на дуриан
Дуриан е екзотичен плод, който се предлага в Европа /включително и България/ в месеците от април до юли. Може да го откриете в по-големите хранителни вериги. Имайте предвид, че плодът може да достигне дължина до 30 см, диаметър 15 см и тегло до 4 кг.
Самият плод е покрит с дебела кожа с бодли. Взависимост от вида цветът на обвивката се променя от зелено до кафяво, а на сърцевината – от светло жълто до червено.
Дуриан в кулинарията
Вкусът на дуриан е малко странен за европееца – оприличава се като смес от чесън, лук и сирене. Това обаче не притеснява местните жители на Тайланд, нито животните /особено слоновете, които сладко си хапват от опадалите по земята плодове/.
Дурианът се използва като подправка на много тайландски ястия, включващи ориз, кокосово мляко или като пълнеж на разни тестени изделия. В западната кухня плодът се добавя за овкусяване на мусове, сладоледи, сладкиши и пирожки. Семената на дуриана също се консумират, защото са много богати на минерали и белтъчини.
Те обаче трябва да преминат през топлинна обработка. До ден днешен в Тайланд използват кожата на плодовете за украса на различни тъкани.
Може да консумирате дуриан суров, подправен със сол и черен пипер. Той се добавя и към сладка и бонбони.
Ползи от дуриан
Дурианът е плод с висока хранителна стойност. Много често е препоръчван като ефективен източник на сурови мазнини, но в същото време не бива да се прекалява с консумацията му поради голямото количество мастни киселини, които съдържа.
Някои изследвания показват, че дурианът оказва благотворно влияние върху детоксикацията на организма. Според някои учени той е и много добър афродизиак. Дурианът е богат на естрогени и може да увеличи женската плодовитост.
В Малайзия са ползвали отвара от корените и листата на растението като средство за понижаване на високата температура – сокът от тях се е втривал в главата на болния.
В страните, в които се отглежда, хората считат, че дурианът затопля организма и ако хапнете от него преди сън, одеяло няма да ви трябва.
Дурианът пречисва белите дробове и дихателните пътища. Въпреки редица си полезни качества, дурианът не бива да се консумира от бременни жени и хора с високо кръвно налягане.
Коментари