Момина сълза

Момината сълза /Convallaria majalis/ е тревисто растение от семейство Рускусови. Известна още като лилия на долината, момината сълза е позната и обичана от повечето хора. Момината сълза образува обширни колини от подземни стъбла – коренище.

Коренището на момина сълза е дълго и пълзящо. Надземните стъбла достигат до 15-30 см височина, с 1-2 листа, които са дълги между 10-25 см. Листата на момината сълза са тъмнозелени и обвиват стъблото. Цветовете са снежнобели с много приятен аромат. Плодът представлява червена топчица с диаметър около 8 мм и между 2-6 сини семчици.

История на момина сълза

Според една християнска легенда момината сълза се е появила, когато Дева Мария се разплакала след разпъването на Исус.

В Англия легендата гласи, че момината сълза расте в гората, на мястото, където приказният герой Леонард е победил дракона. Там, където на земята паднали капки от кръвта на героя, израсли момини сълзи, чиито камбанки разнасят победен химн.

От 17 век французите отбелязват празник на момината сълза. Всяка година през първата седмица на месец май младите отивали в гората за момини сълзи, а после с тях украсявали стаите и дрехите си, след което започвали пиршества и танци. Юношите подарявали букет с момини сълзи на девойките и ги канели на танц. Ако девойката приемела поканата, тя подарявала и своето букетче на младежа. В някои случаи този дребен жест събирал двойките за цял живот.

Според вярванията на древните римляни, момините сълзи са малки капчици ароматна пот от богинята на лова Диана, паднали в тревата докато тя бягала от лудо влюбения в нея Фавън.

Отглеждане на момина сълза

Момината сълза е еднакво подхдодяща както за отглеждане във ваза, така и за отглеждане в градината. Ако решите да украсите градината си с момина сълза, не се поколебайте да я засадите на сенчесто място. Най-добре засадете момината сълза през октомври, за да разцъфти през пролетта със своите красиви и ароматни цветове.

Момината сълза се размножава по вегетативен път, чрез разделяне на коренището през есента или рано през пролетта. По коренището се образуват два вида пъпки – листни /те са тънки и остри и дават листа само на следващата година след засаждането/ и цветни, които са дебели и тъпи. Цветните пъпки се образуват на втората или третата година след засаждането. На сухи почви момината сълза расте бавно, цъфти слабо и не толкова продължително.

Берат се както цветовете, така и листата на момината сълза. Билката трябва бързо да се изсуши и да се постави в добре затворени тенекиени кутии, защото въздухът и влагата бързо могат да компроментират качествата й. След като откъснете момината сълза веднага измийте ръцете си с топла вода и сапун. Билката не бива да се бере от бременни и деца.

Състав на момина сълза

Листата и цветовете на момина сълза съдържат етерично масло, сапонини, смоли, органични киселини и захари, които извлечени и обработени по правилен начин имат полезни свойства, но наред с това съдържа отровни гликозиди, които могат да бъдат опасни за здравето.

Ползи от момина сълза

Момината сълза усилва сърдечните съкращения и забавя сърдечната дейност. Има благоприятно действие върху артериите. Действието на момината сълза се изразява в често уриниране, особено при хора с неврози и сърдечно-съдови заболявания. Водата от момината сълза се нарича „Златна вода“. Тя се прилага за лечение на главоболие, нерви, но и като профилактично средство при епидемии и заразни болести.

Цветовете се прилагат за лечение на епилепсия. В народната медицина цветът се използва като тинктура във водка или алкохолен разтвор, като добро успокоително средство, както и за намаляване на степента на болки при възпалителни процеси.

Вреди от момина сълза

Колкото красива, толкова и опасна е момината сълза. Тя съдържа отровния алкалоид конваламарин. Всички части на момината сълза, включително и плодовете са силно отровни и поради тази причина не се препоръчва домашно лечение с нея.

Признаците за отравяне с момина сълза са повръщане, отпадналост и силно разстройство. При появата на тези симптоми веднага потърсете лекарска помощ.