Хвощът /Equisetum arvense/, наричан още полски хвощ представлява многогодишно тревисто растение. Хвощът има дълго разклонено коренище и два вида наземни стебла – пролетно и лятно. Пролетното стъбло е кафяво и неразклонено, завършващо на върха със спороносно класче. Листата са редуцирани, разположени на възли. Хвощът расте по насипи, влажни места, по ниви и ливади като плевел в цялата страна до надморска височина 1500 метра.
Състав на хвощ
Хвощът съдържа витамин С, каротин, сапонина еквизетонин, голямо количество салицилова киселина, алкални и алкалоземни силикати, смолисти вещества, аконитова киселина, оксалова киселина, еквизетова киселина, белтъци, смоли, дъбилни вещества, флавоноидите лутеолин, изокверцитин, едвизертин, алкалоидите еквизетин, паустрин, никотин.
Събиране и съхранение на хвощ
Надземната част на хвощ се събира през лятото /месеците май-август/, като се отрязват стъблата заедно с техните разклонения на разстояние около 20 см от върха. Изсушават се на сянка.
Изсушената дрога на хвоща е чуплива, със слабо горчив вкус и зелен цвят. Не притежава миризма. Съхранявайте изсушената билка на сенчесто, сухо и проветриво място. Допуска се съдържание на влага до 12%.
Ползи от хвощ
Богатият химичен състав на билката и високото съдържание на силикати определят разнообразното й приложение и благотворно действие. При разтварянето си във водата силициевата киселина образува соли, лесно резорбиращи се в стомашно-чревния тракт.
Тези соли за необходим компонент в жизнената дейност на различни системи в тялото, играят изключително важна роля в метаболизма и функционалната дейност на лигавиците и съединителната тъкан, укрепват стените на кръвоносните съдове.
Особено важни са за развитието на костна тъкан. Силициевите съединения в урината образуват защитни колоиди, които възпрепятстват кристализацията на минералните компоненти, като по този начин не позволяват да се образуват камъни в бъбреците.
Хвощът и препаратите с тази билка притежават много добре изразено диуретично действие. Предизвикват усилена дейност на сърцето и засилване на кръвообращението, при което отделителната дейност на бъбреците се засилва.
Противовъзпалителното и антимикробното действие на хвощ се дължи на специфичния 5-гликозид-лутеолина. Това обуславя приложението му при състояния като камъни в пикочния мехур и бъбреците, възпаление на пикочните пътища, отоци от бъбречен или сърдечен произход.
Съставките в хвощ повишават обмяната на веществата, поради което билката се прилага с голям успех при заболявания на жлезите с вътрешна секреция /особено в периода на менопауза при жените/, при отоци на краката от нарушена обмяна.
Те засилват устойчивостта на съединителната тъкан, което обуславя приложението им при полиартрит, ревматични заболявания, костна и белодробна туберкулоза, счупвания на костите, болестни процеси на кожата, косопад. Много добре подчертано е кръвоспиращото действие на хвоща при маточни кръвотечения, храчене на кръв и хемороиди.
Има благоприятен ефект и при астма. Билката участва в състава на редица пикочогонни и противоастматични чайове. Установено е противогнилостното действие на хвоща. Експериментални данни сочат, че хвощът оказва дезинтоксикационно действие, способоствайки за изхвърлянето на оловото от организма.
Народна медицина с хвощ
Народната медицина препоръчва употребата на хвощ при подагра, стомашни болки, напикаване, атеросклероза, разширени вени, бяло течение, възпаление на гърлото и др. Хвощът се приема вътрешно под формата на отвара. Две супени лъжици наситнени стръкове от хвощ се заливат с 400 мл кипяща вода и се варят 3 минути.
Отварата се оставя да престои 1 час. Прецежда се и се приема 3 пъти дневно по 120 мл след хранене. При лечение на хемороидални и маточни кръвотечения приеманата доза може да се увеличи до два пъти.
Вреди от хвощ
Продължителният прием на хвощ или прием на прекалено големи дози може да доведе до натравяне. Приемът на хвощ не е препоръчителен за бременни жени и кърмачки. Не бива да се употребява и от хора, които страдат от нефрит.
Коментари