Перуниката /Iris/ представлява многогодишно тревисто растение от семейство Перуникови. Наричано е и ирис. Перуниката има голи и прави стъбла, достигащи до 1 метър. Листата са мечовидни и едри, а приосновните са с влагалища, наредени в два реда и разположени в една плоскост.
Стъблените листа са линейни или продълговато линейни. Цветовете на перуниката могат да бъдат сини, жълти, бели или виолетови. Перуниката е едно от най-красивите растения, засадени в градина или ваза. Перуниката цъфти през май-юни. У нас перуниката е внесена от Средиземноморието.
Перуниките са изключително разнообразна група растения. Срещат се както видове с височина 1 метър, така и джуджета. Голямо разнообразие има и в обагрянето.
Отглеждане на перуника
Перуниката много добре се адаптира в стайните условия на отглеждане. Цъфти през януари-февруари. Луковиците могат да се закупят от цветарски магазини, като се продават три вида перуника за отглеждане в дома – тъмнолилав, жълт и виолетов с жълти ивици.
Младите луковици се засаждат в сандъчета през есента, а през пролетта – поникнали растения. Разстоянието между поникналите растения трябва да бъде 10 см, а дълбочината на засаждане 5-8 см.
Засадените сандъчета се поддържат леко влажни до поникването на растенията. От самото начало на поникване до пожълтяването на листата, перуниките трябва да се поливат редовно. Не бива да се допуска и задържане на вода, защото има опасност от загниване.
В периода на израстване трябва да се торят два пъти. След като вече пожълтеят листата може да поддържате растенията по-сухи.
Засадените перуники в градината цъфтят през май и юни. Обичат сенчести до полусенчести места, като торенето отново е два пъти в периода на израстването.
Внимавайте, защото най-голям враг на перуниката са малките сиви насекоми, придвижващи се заедно със своите ларви. За да се унищожат, трябва да се пръскат с подходящи препарати. През есента пожълтелите листа се отделят, а не се откъсват.
Състав на перуника
В състава на перуника влизат етерично масло, захар, мазнини, дъбилни вещества, нишесте, иридин, изофлавон иригенин и др.
Ползи от перуника
Перуниката много успешно се използва като билка, която е прочута със своите лечебни свойства. Има мощно успокояващо действие. Заради добрият отхрачващ ефект се прилага при кашлица и бронхит.
Перуниката има добра способност да захранва чревната флора и да неутрализира гнилостните процеси. Това я превръща в много добро средство срещу жлъчни болки и стомашни проблеми, както и чернодробни заболявания.
В същото време перуниката може да се използва за облекчаване на страничните ефекти от приема на силни лекарства и антибиотици.
Външно приложена, перуниката помага при отоци по тялото, спомагайки за тяхното спадане, облекчава рани, кожни възпаления, контузии и изгаряния. Пъстроцветната перуника има добри диуретични свойства. В миналото отвара от растението е служела за лечение на бяс, сифилис, заболявания на кръвта и за общо пречистване на организма.
Перуниката има много добро секретолитично и аналгетично действие. Отпуска гладката мускулатура на дихателните пътища и намалява болката от поникването на зъби при малките деца.
Перуниката намира приложение в борбата с язви и колити, зъбобол и гастрит. Използва се в козметиката и парфюмерията, намира приложение в производството на пасти, сапуни, пудри и др.
1 ч.л. нарязани корени от перуника се запарва с 1 ч.ч. вряла вода. Оставя се да кисне около час, след което се прецежда и се пие три пъти дневно, по 1 кафена чашка преди хранене.
За външна употреба се приготвя извлек от 1 ч.л. нарязани корени, които се накисват в 1 ч.ч. вода и се оставят да престоят 8 часа. Извлекът се изразходва за един ден.
Вреди от перуника
Перуниката трябва да се употребява под лекарски надзор, защото е отровна и предозирането може да доведе негативни странични ефекти.
