Селенът е микроминерал, който е необходимо да се приема чрез храната всекидневно, но само в много малки количества (50 микрограма или по-малко). Селенът се намира в малки количества в тялото, поради което се налага да си го набавяме с храната.
Селенът (Se) е основен минерал за човешкото тяло. Интересен факт е, че е смятан за токсин до 1957 година, но според съвременните проучвания, той не само, че не е опасен за здравето, а даже напротив - носи редица ползи и е жизнено необходим за правилното функциониране на организма.
Функции на селен
Предотвратяване на оксидативен стрес. Въпреки, че кислородът е необходим за поддържане живота на хората, той е рисково вещество, когато се намира в организма, тъй като може да направи молекулите прекалено реактивни и те да увредят клетъчните структури около тях. В химията, тази небалансирана ситуацията, включваща кислород се нарича оксидативен стрес.
Селенът помага за предотвратяване на оксидативния стрес като работи заедно в група от други хранителни вещества с подобна функция. Тази група включва витамин Е, витамин С, глутатион, селен и витамин B3.
Подпомагане на щитовидната жлеза. В допълнение към йода, селенът е изключително важен за поддържане функцията на щитовидната жлеза. Селенът е изключително важен за щитовидната жлеза да произвежда най-активната форма на своя хормон (версия на тироидните хормони, който се нарича Т3), а също така помага за регулиране размера на хормона, който е вече произведен.
Предотвратяване на ракови заболявания. Доказано е, че селенът индуцира ДНК възстановяването и синтеза в увредените клетки, за да възпрепятства разпространението на ракови клетки, както и да предизвика тяхната апоптоза /цикъл на самостоятелно разрушаване, при който тялото премахва анормалните клетки/. Селенът си взаимодейства и с много протеини, включително и с глутатион пероксидазата, който е особено важен за защитата от ракови заболявания.
Селенът повишава имунната система, защото притежава мощни имуностимулиращи и антиоксидантни свойства. Именно селенът взема участие в състава на важните ензими, които спират образуването на вредните свободни радикали, с които останалите антиоксиданти не успяват да се справят.
Селенът е много важен за синтезирането на коензима Q10 и борбата с преждевременното стареене на организма. Помага на организма в борбата с алергичните реакции, натрупването на тежки метали в тялото и астмата. Той повишава нивата на белите кръвни клетки, които са основната защита срещу различни вируси и настинки. Накратко може да се обощи, че селенът има ключова роля за доброто здраве и силната имунна система. Смята се, че по-високите нива от него помагат при пациенти с грип, хепатит С, ХИВ и туберкулоза.
Следващата полза от селена е по отношение на сърдечното здраве. Минералът подобрява кръвообращението и укрепва сърдечния мускул. Според някои данни дефицитът му може допринесе за развитието на сърдечна недостатъчност, а също така и да ускори атеросклерозата.
Селенът помага на сърцето, като се бори с възпаленията в тялото, увеличава притока на кръв и намалява оксидативния стрес.
Минералът играе важна роля по отношение на превенцията на деменция и загуба на памет. Смята се, че повишеният прием предпазва когнитивните способности и подобрява умственото здраве.
Селенът повишава плодовитостта както при мъжете, така и при жените. Редовният прием повишава подвижността на сперматозоидите. Според някои изследвания дефицитът му може да повлияе негативно върху женската фертилност и развитието на плода, докато редовният прием на селен намалява риска от спонтанен аборт.
Селенът е изключително важен и за красотата. Той подпомага растежа на косата и намалява неприятния пърхот. Много често при косопад лекарите препоръчват прием на цинк и селен, защото подпомагат функционирането на хормоните и стимулират растежа на косъма.
Минералът е много ценен и за кожата. Той намалява проявите на акне и пречиства кожата от вредните токсини, които я замърсят и причиняват неприятните пъпки.
Според редица проучвания селенът е ключов фактор за увеличаването на продължителността на живота. Важно е да се отбележи, че с напредването на годините се повишава рискът от различни заболявания, които селенът може да неутрализира и по този начин да увеличи дълголетието.
Дефицит на селен
Симптомите при продължителен дефицит на селен се наблюдават в две области на тялото, а именно сърцето и ставите. По отношение на сърцето, най-характерния симптом е специфично заболяване, наречено Кешан заболяване, което може да бъде предотвратено с повишен прием на селен. Това заболяване включва сърдечни аритмии и загуба на сърдечна тъкан. По отношение на ставите, там е също се наблюдава специфично заболяване, наречено Кашин-Бек заболяване. То е свързано с израждане на свързващата тъкан.
При тежък дефицит на селен, придружен от тежко общо недохранване, симптомите могат да включват слабост или болка в мускулите, загуба на цвета на косата и кожата и избелване на нокътните основи.
При някои храни, при които по-голям процент от селена се съдържа във водоразтворим вид, контактът с вода може да доведе до голяма загуба на селен. Например, при приготвяне на боб чрез варене се губи 50% от първоначалното съдържание на селен. При животинските храни, загубата на селен при готвене е минимална.
Хранителният дефицит е най-честата причина за дефицит на селен. Тъй като съдържанието на селен при растенията е силно зависимо от съдържанието на селен в почвата, учените са идентифицирали различни райони в света, където селеновият дефицит се среща особено често.
Глюкокортикоидите са широко използвани противовъзпалителни лекарства на базата на прототипа на вещество, наречено кортизол. Всички лекарства от този вид могат да намалят доставката на селен за организма.
Селенът е непряко отговорен и за поддържане доставката за организма на три други хранителни вещества, а именно витамин С, глутатион и витамин D. Дефицитът на желязо и мед също увеличават риска от дефицит на селен.
Селенът намалява симптомите на астма. Хроничното заболяване засяга дихателните пътища, които се възпаляват и постепенно започват да се стесняват, което причинява кашлица, стягане в гърдите, задух и хрипове. Минералът помага при това състояние, тъй като облекчава възпаление.
Предозиране със селен
От друга страна гадене, повръщане, косопад, поражения по кожата, по ноктите, могат да бъдат симптоми на селенова токсичност. Нивата на селен, необходими, за да се задействат тези симптоми на токсичност, обикновено не се получават чрез храната, тъй като богатите на селен храни съдържат около 30-50 микрограма. Приемането на големи количества селен е по-вероятна в случай на селенова токсичност на самата храна.
Националната академия на науките на САЩ определя допустима горна граница (UL) за прием на селен от 400 микрограма на ден за мъже и жени на 19 години и повече.
Ползи от селен
Селенът може да играе важна роля при предотвратяването и/или лечението на следните заболявания: акне, астма, цервикална дисплазия, колоректалния рак, СПИН, безплодие при мъжете, Кашин Бек заболяване, Кешан заболяване, множествена склероза, кисти на яйчниците, болест на Паркинсон, псориазис, ревматоиден артрит, катаракта, рак на стомаха и др.
Селен може да бъде намерен като хранителна добавка в една от двете основни форми: хелатиран или нехелатиран. От хелатирания вид най-широко достъпни са селенометионин и селеноцистеин. В нехелатирана форма, най-широко достъпни са натриевия селенат и натриевия селенит.
Източници на селен
Бразилските орехи са най-силно концентрираният източник на селен. Отглежданите при идеални почвени условия млади гъби, шийтаке гъби, риба треска, скариди, костенурка, риба тон, камбала, телешки черен дроб и сьомга са отличен източник на селен.
Хапвайте спокойно сьомга на фурна, салата с риба тон, гъби в масло, скариди на тиган или телешки дроб на фурна за повече селен.
Много добър източник на селен са пилешките яйца, агнешко месо, ечемик, слънчоглед, синапени семена и овес.
Имайте предвид, че продължителната термична обработка унищожава съдържанието на селен в продуктите, така че се старайте да ги подлагате на минимално готвене. Винаги, когато е възможно, предпочитайте прясната храна, която е много богата на различни минерали и витамини.
Коментари