Ръжено рогче /Claviceps purpurea /представлява отровна гъба от семейство Hypocreaceae, вирееща като паразит върху плодника на някои житни растения, главно по ръжта, откъдето идва и наименованието ѝ.
Известна е още като мораво рогче, рогалка, главия–рогче, роговица или пиявец, тъй като отровените от нея се чувстват като пияни. Ръженото рогче има вретенообразна структура и достига дължина до 1 см. Цветът на гъбата е виолетов до червен. Ръженото рогче има три стадия на развитие.
Допреди 50–60 години ръженото рогче се среща по планински места с ръж, но с напредъка на агротехниката гъбата почти изчезва от посевите. Така у нас започва изкуствено отглеждане на ръжено рогче. Дрогата от култивиран произход се отглежда също в Русия, Португалия, Испания, Полша, Унгария, Румъния, Еквадор и др.
История на ръженото рогче
В Средновековието са известни епидемии сред хора и животни, предизвикани от хляб, произведен със заразени с ръжено рогче житни култури. Тези епидемии се характеризират с виене на свят, нервно разстройство, гърчове по цялото тяло, нарушаване на кръвообращението. Наричани са „Огън на Св. Антоний“ или „Свещен огън )“ — т. нар. днес ерготизъм /хранително заболяване, вид микотоксикоза, предизвикана от употреба на хранителни изделия от зърна, които съдържат алкалоидите ергометрин, ерготамин/
През 20 в Швейцарският химик Алберт Хофман аргументира хипотезата, че в свещената напитка /кюкеон/ в античните Елевзинските мистерии е бил използван ечемик или ръж, заразени с ръжено рогче, което е предизвиквало халюцинации у посвещаващите се мисти.
Състав на ръженото рогче
В съдържанието на ръженото рогче влизат алкалоидите ерготамин, ерготаминин, ергокорнинин, ергометрин /ергобазин/, ергометринин /ергобазинин/. Съставна част на дотук изброените алкалоиди е лизергиновата и изолизергиновата киселина.
Изолирани са още и следните алкалоидни групи на клавина: пениклавин, костаклавин, ханоклавин (секаклавин), „клавин 68", агроклавин и елимоклавин, които в култивираната дрога са само в следи.
Освен алкалоиди от гъбата са изолирани ергостерин (0.10%), превръщащ се при облъчване във витамин D2, а също и амините тирамин, хистамин и агматин; алкиламините триметиламин, метиламин и хексиламин; аминокиселините аспарагин, оленин, валин, леуцин и фенилаланин.
Ръженото рогче съдържа и други азотосъдържащи съединения като бетаин, холин, ацетилхолин, ерготиоксин, ерготионеин, урацил и др. Към баластните съставни части на билката се отнасят: тлъсто масло (до 40%), млечна киселина, захари, фитостерин, ерго- стерол и други стерини, багрилни вещества (жълти и червени) и др.
Събиране и съхранение на ръжено рогче
Ръжените рогчета се берат с ръка на самото място при узряването на ръжта. Те трябва да се се берат сутрин рано, докато има още влага, която до известна степен задържа рогчетата на класа.
Този начин на бране обаче е неблагоприятен за посевите, доста труден е и недоходоносен. Най-подходящо е събирането на гъбите да става механизирано със специални машини или в краен случай чрез превяване и пресяване на ръжта през време на вършитбата или през зимните месеци.
Събраният материал, въпреки че изглежда сух, задължително трябва да се досуши в сушилня или на сянка в проветриви помещения. Той се разстила на тънък слой върху рамки или постелки, като от време на време се разбърква с лопата.
Доказано е, че най-ефективно сушене на билката се получава, като се разпростре в тънък пласт в сушилня лри температура 60 градуса в струя от нагрят въздух. Сушенето на слънце не се препоръчва, а сушенето при по-висока температура от 60 градуса се отразява зле върху качеството. Дрогата е добре изсушена, когато при прегъване рогчетата се прекършват.
От 1.1 — 1.2 кг свежи рогчета се получава 1 кг сухи. Изсушените ръжени рогчета са продълговати, почти цилиндрични, малко извити в двата си края, отвън виолетовочерни, отвътре бели или жълтеникавобели, с тясна виолетова ивица по периферията, понякога със сив, лесно изтриващ се налеп.
Ломът е равен. Миризмата е подобна на тази на гъбите, а вкусът — маслен, сладникав. Рогчетата, добили миризма на гранясало масло или на амоняк, са негодни за употреба.
Тъй като дрогата е отровна, тя трябва да се държи в сухи, проветриви и тъмни помещения, настрана от неотровните билки. Препоръчително е билката да се проверява по-често, защото лесно може да абсорбира влага, която да създаде условия за разлагане, а също така може да бъде нападната и от насекоми.
Изсушената дрога не бива да се съхранява дълго време. Най-препоръчително е ръжените рогчета да се държат над изсушаващи вещества при температура — 2 градуса, на тъмно в херметически затворени съдове.
Ползи от ръжено рогче
Ръженото рогче съдържа вещества, които имат чудодейни и целебни свойства. Съвременната фармацевтична промишленост произвежда от склероциите на моравото рогче многобройни лечебни препарати, които се използват с успех при лечението на различни болестни състояние.
Дрогата влияе успешно при неврози, за усилване свиванията на матката, за спиране на маточни кръвотечения. Гъбата помага още при базедова болест, тиреотоксикози и др. Ръженото рогче действа като успокоително средство при мигрена, главоболие и др. Ерготинът, който се съдържа в растението, усилване контракцията на матката след излизане на плацентата, а понякога помага и при кръвоизливи от други органи.
Ръженото рогче се употребява още при лека диария и начален стадии на катаракта /перде на очите/. В българската народната медицина се прилага срещу бяло течение, слаби аортни клапи, парализи, лошо кръвообращение, кръвохрачене и нечувствителност.
Народна медицина с ръжено рогче
За медицински цели се употребя твърдата част на ръженото рогче. Българската народна медицина препоръчва гъбата като лекарствено средство при парализа на краката, невралгия, захарна болест, високо кръвно налягане, атеросклероза, главоболие и др.
Пригответе запарка от ръжено рогче, като накиснете 1 кафена лъжичка счукана билка в 300 мл вряща вода. Течността се прецежда и се приема по една супена лъжица три пъти на ден жпреди ядене.
ЛСД /Диетиламид на лизергиновата киселина/
Докато прави експерименти с моравото рогче, търсейки кръвоспиращо средство, швейцарският химик Алберт Хофман открива психоактивните свойства на алкалоида ерготамин. Скоро след това Хофман синтезира ЛСД.
Изследвайки различни производни на лизергиновата киселина, която се съдържа в моравото рогче, през 1938 г. той успява да синтезира ЛСД-25, който има обещаващо бъдеще като респираторен и циркулаторен стимулант.
Но работата му в тази насока изостава и химикът я подновява чак след пет години, когато синтезира наново ЛСД. По невнимание в лабораторията Хофман докосва субстанцията с пръсти и малка част от нея се всмуква през кожата му. По този начин той напълно случайно открива халюциногенното ѝ действие.
Само след три дни, на 19 април 1943 г. Алберт Хофман съзнателно приема 250 микрограма от субстанцията и изпитва по-силен ефект. Впоследствие са проведени множество опити с ЛСД с участието на самия Хофман и на негови колеги. Първите записи от тези опити са направени на 22 април същата година.
Няколко години по–късно Хофман успешно синтезира и друго психоактивно вещество – псилоцибин, което в природата се съдържа в “магическите гъби”, използвани още от ацтеките и другите древни народи за извършване на окултни ритуали. Действието му е подобно на това на ЛСД, но по-слабо.
Вреди от ръжено рогче
Ръженото рогче трябва да се използва само след лекарско предписание и контрол. Гъбата е силно отровна и не бива да се прилага в домашни условия. Приемането на ръжено рогче в големи дози може да причини увреждания на бъбреците, сърдечна недостатъчност и дори смърт.
