Бахарът е онази любима подправка, даваща специфичен аромат на всяко ястие с риба и месо, в което я добавим. Той представлява изсушения плод на вечнозеленото пиментово дърво, откъдето идва и другото му наименование Пимента.
Името идва от испански - pimienta, в превод – пипер. Малките му зрънца са около 5-6 мм големи. Днес може да бъде открит в естествената си форма в Централна Америка, Карибския басейн и Мексико.
Бахарът произлиза от Ямайка. И до днес страната си остава най-голям производител на подправката. В народния фолклор там бахарът се използва активно в народната медицина. С него се правят и специални смеси, които се използват при отправяне на молитви за пари и късмет.
В Европа пристига през 16 век с група испанци, които го объркали с пипера. Името бахар, както е известна подправката у нас, идва от турската дума за подправка bahar.
Друга версия за пристигането на бахара в Европа е свързано с Христофор Колумб. Завръщайки се от второто си пътешествие през 1494 година, когато открил Ямайка, той донесъл със себе си малки и ароматни черни зрънца.
Испанците ги сметнали за черен пипер и му дали името pimenta. Всички опити през годините от тогава, бахарът да се завъди по други тропически райони, удрят на камък.
Пиментовото дърво е вечнозелено и достига до 9 метра височина. Цъфти в малки бели цветове, събрани в китки. От тях се получават сферични, от зелени до червеникаво-кафяви плодове, с по една семка.
Те се събират преди да сменят цвета си, след което се сушат 1-2 седмици. Периодът може и да е по-дълъг, докато плодното месо се свие в тънка обвивка около семката.
Малките зрънца бахар имат изключително интензивен аромат и лют вкус. Подправката обединява в себе си вкуса на карамфил, индийско орехче и канела.
Оттук идва и английското му наименование allspice или всички подправки в едно. Сложният му вкус и аромат не позволяват да се употребява в големи количества.
Коментари