Маточината – диво растяща или култивирана, се използва както в медицината, така и в производството на лекарства, козметика, както и в кулинарията. Тя впечатлява със своите ароматни цветове и ползи.
Известно е, че маточината се е използвала в народната медицина още преди хилядолетия. Първи сигурни сведения за това обаче намираме през Средновековието. Тогава смачкани листа маточина се поставяли във виното за по-добро храносмилане.
В нея се съдържат танини и евгенол, който е антибактериален, антиспазматичен и местен анестетик. Тези съставки способстват и за антивирусните способности на маточината.
Освен това монотерпените и сесквитерпените, на които растението дължи приятният си аромат, играят важна роля за намаляването на газовете. Те облекчават и тревожността, поради което маточината се препоръчва и при безсъние.
Традиционно маточината се прилага при ужилвания от пчели и ухапвания от насекоми. Тя подпомага бързото зарастване на раните и лечение на сърдечни проблеми. Полифенолите в нея притежават антивирусно действие, поради което са ефективни срещу вируса на херпес симплекс, нюкасълска болест и заушки.
Летливите масла в листата и се радват на растителните химикали и цитрал и цитронелал, които освен че успокояват централната нервна система, под формата на масло имат силно спазмолитично действие и се прилагат за лечение на емоционален дистрес.
Мехлемът, получен от маточина, лекува както херпеси на устните, така и генитални херпеси. За целта се нанася директно върху мястото три-четири пъти дневно.
За да се възползвате от функциите на маточината, то се сдобийте с прясна или под формата на сушени листа, чай, екстракт, етерично масло или тинктура. Дневната доза за възрастен е 1 до 3 с.л. сушени листа в чаша гореща вода веднъж на ден, от 1/2 до 1 с.л. течен екстракт от маточина на ден, 1/2 до 1 1/2 с.л. тинктура 3 пъти на ден. Мазилата от маточина и компресите се прилагат колкото пъти на ден пожелаем.
Маточината е безопасна билка без странични ефекти при предозиране.
Коментари