Айважива /Alkanna/ е род покритосеменни растения от семейство Грапаволистни /Boraginaceae/. Родът включва около 50 вида, разпространени главно в Европа, Средиземноморието и Близкия Изток. Те се отличават с петделна чашка. Венчето им е е правилно, фуниевидно. Тичинките са прикрепени по средата на тръбицата, с къси дръжки. Орехчетата са извити. Отворът на венечната тръбица не е затворен с израстъци.
Видове айважива
У нас се среща синята айважива /Alkanna tinctoria/. Тя представлява тревисто и многогодишно растение. Коренът ѝ е дебел, твърд, вретеновиден, проникващ дълбоко в почвата, с няколко главести коренища в горната си част. От коренищата излизат множество, до 40 см. дълги, приповдигащи се или изправени, сивоокосмени стъбла.
Листата на синята айважива са продълговати, почти линейни, целокрайни, също сивоокосмени. Цветовете на растението са сини, разположени по върховете на стъблата в плътни съцветия. Този вид цъфти от март до юни. Той е разпространен в Европа, Близкия Изток, Средиземноморието. Синята айважива вирее по сухи, каменливи на припек места. В България се среща в Елховско, Харманлийско, Свиленградско и Струмската долина.
Стрибърниева айважива /Alkanna stribrnyi Velen./ е балкански ендемит. Тя представлява растение само с прости власинки. Стъблото на този вид е без розетка от листа в основата, венчето отвън е с равномерни, къси, прости власинки. Разперената част на венчето с диаметър 8 - 11 мм - при близките видове диаметъра е между 5 и 9 мм. Височина на растението е 5 - 20 см. Цъфти април - май. В България се среща в Славянка, Южен Пирин, Средните Родопи и Тракийската низина.
Стоянова айважива /Alkanna stojanovii/ е български ендемит. Тя представлява многогодишно тревисто растение с осев корен. Стъблата са с листна розетка и достигат до 25–30 см височина. Листата са линейноланцетни до линейноелиптични, в основата са стеснени в дръжка, заострени на върха. Съцветията на стоявановата айважива са жлезистовлакнести, удължени, рехави.
Прицветниците са линейноланцетни, на върха заострени, равни на чашката или по-дълги. Цветовете са гъсто разположени, почти приседнали. Чашката при цвета е дълга 6–7 мм, а при плода 10–11 мм. Венчето е светложълто, в сухо състояние гълъбово. Венечната тръбица е по-дълга от чашката, разширената част е звънчевидна, 6–7 мм в диаметър.
Плодът на айваживата е съставен от 4 сухи орехчета, всяко 2 – 2.5 мм в диаметър, гъсто брадавичесто. Опрашва се от насекоми. Стояновата айважива се размножава със семена. Тя вирее по сухи, каменисти, варовити места върху рендзинова почва в равнините и предпланините. Популациите са с малка площ и плътност.
Друг български ендемит е йордановата айважива /Alkanna jordanovii/. Тя е многогодишно тревисто растение. Стъблата на на тази айважива достигат 10–30 см дължина, те са тънки, стелещи се до възходящи. Приосновните листа са линейноланцетни, а стъбловите - приседнали. Съцветията са връхни, гъсти, с малък брой жълти цветове. Плодът е мрежовиднобрадавичесто орехче. Йордановата айважива също се опрашва от насекоми и се размножава със семена. Тя вирее по сухи припечни места с тънка канелено - горска почва и чест излаз на варовита скална основа.
Състав на айважива
Айваживата съдържа червени пигменти, танини, дъбилни вещества, смоли, минерални вещества и др.
Събиране и съхранение на айважива
Употребяват се корените от айваживата, като се берат през март и април или септември — октомври. Изкопават се корените рано през пролетта, преди да е започнало развитието на растението, или през есента — след приключване на растежа. Изкопаният материал се изчиства от надземните части, пръстта и от другите примеси и се измива, а по-дебелите корени се нацепват надлъж за по-лесно сушене.
Така приготвеният материал се суши на открито в проветриви помещения или в сушилня при температура до 50 градуса. От 3 — 4 кг свежи корени се получава 1 кг сухи. Изсушените корени от багрилната айважива са продълговати, задебелени от едната си страна, делите с по няколко глави, постепенно стесняващи се откъм долната си страна, тъмночервени отвън, светлочервени до жълти отвътре, по-старите са кухи. Миризмата им е нехарактерна, а вкусът — тръпчив. Обработената билка се съхранява в сухи и проветриви помещения.
Ползи от айважива
Айваживата се прилага при ставни и кожни заболявания, екземи, гинекологични проблеми, безплодие, бяло течение. Тя оказва свиващо кръвоносните съдове, запичащо и противокашлично действие, регулира артериалното и венозното кръвообращение, помага срещу нощно напикаване. Освен това билката антибактериално и намаляващо сърбежите действие.
Растението се прилага като противовъзпалително средство, срещу диария и други стомашно-чревни разстройства. Народната медицина го препоръчва за лечение най-вече под формата на мехлем за незарастващи рани. Използва се още при колит, за регулиране на артериалното и венозно кръвообращение. Външно се употребява при изкълчвания, набито, шипове, ревматизъм, нощно напикаване, мастни бучки, при рагади на млечните зърна при кърмачки, циреи, изгаряния, под формата на лапа при заушки.
От айваживата се извличат маслени настройки, които участват в състава на мехлеми и се използват за вагинални тампони. С айваживата се правят и бани при парализи.
Народна медицина с айважива
Прави се каша от 1 чаена лъжичка ситно счукана дрога и 100 - 150 грама овча лой, мед, вазелин или зехтин. Оставя се да престои на тъмно 10 дни, след което може да се използва като мехлем.
Този мехлем помага при незарастващи рани, подпомага възстановителните процеси при ограничена подвижност, физическо пренатоварване и скованост в областта на врата, гърба, кръста и крайниците, заболявания на опорно - двигателния апарат като остеопороза, артроза, полиартрит, ишиас, ошипяване и подагра.
Ефикасен е още при ставни и костни болки, причинени от обичайното износване на ставите с възрастта, навяхване и изкълчване. Също така подобрява мускулния тонус, здравината и мобилността на ставите, стимулира кръвната циркулация.
Българската народна медицина предлага следната рецепта с айважива при изкълчено, набито, шипове, ревматизъм, нощно напикаване, мастни бучки, циреи, изгаряния и др. Съдържанието на пакетче айважива (от аптеката) се връзва в тензух и се пържи в 250 г овча лой 4 - 5 минути. С така приготвения мехлем се мажат или разтриват проблемните места.
Съществува и друга рецепта за облекчаване на болки: В съд с 250 г овча лой се слагат 50 г ситно нарязани изсушени корени и се варят на тих огън 15 минути. След това лоената отвара се прецежда през марля и докато е още топла, се намазва болното място.
Пригответе запарка от айважива, като като зелеете 1 кафена лъжичка изсушени, нарязани коренища с 0.5 л вряла вода и оставите сместа да престои около един час. Прецедете течността и приемайте от нея преди хранене по 1 кафена чашка 3 пъти дневно.
Нашата народна медицина предлага още една рецепта за отвара от айважива: Отвара се приготвя от 1 - 2 чаени лъжички ситно нарязани изсушени корени, които се варят 10 минути с 1 чаена чаша вода. След като изстине, отварата се прецежда и се пие по 1 супена лъжица няколко пъти на ден.
В българската народна медицина коренищата айважива се използват за лечение на жени, които имат запушени канали или възпаление на яйчниците и не могат да забременеят. Вари се на тих огън за 15 минути смес от 50 г айважива и 250 г прясно краве масло. Сместа се прецежда през марля, докато е гореща, и се правят тампони с големината на лешник, които вечер жените слагат във влагалището. Това се прави в продължение на 15 дни и след един месец лечението се повтаря.
Вреди от айважива
Като всяка билка и айваживата трябва да се прилага само по лекарско предписание и под лекарски надзор. Не е препоръчително дрогата да се приема в големи дози вътрешно и не бива да се употребява дълго време.
