Бреза

Бреза /Betula/ е род, който включва листопадни дървета. Листата им са с прилистници, които опадват рано. Листоразположението е спирално. От род Бреза (общо около 60 вида) в България е разпространен само 1 вид бреза.

Бялата бреза /Betula pendula/, която се среща у нас представлява широколистно листопадно дърво с добре развита коренова система. Характерно в кореновата система на бялата бреза е, че по-развити са страничните корени, които водят началото си почти от основата на растението.

За разлика от тях главният корен е сравнително малък и къс. Почвите, върху които бялата бреза се развива най-добре, са сиви горски и кафяви горски почви. Стъблото на бялата бреза е сравнително тънко и е покрито с бяла кора, която периодично пада на тънки люспи. Характерния за кората бял цвят се дължи на съдържанието на веществото бетулин в нейния състав. Това е единственото бяло багрило, съществуващо в природата.

На височина бялата бреза достига до около 30 метра. Характерна е и формата на листната петура. Тя е близка до тази на делтоид. Ръбът на листата е леко назъбен. Листата са свързани с дълги листни дръжки към клоните на дървото.

Мъжките съцветия на бялата бреза представляват дълги висящи реси. Всяка реса е изградена от много на брой малки цветове. Всеки цвят на брезата е изграден от четириделен околоцветник и от 2 до 3 тичинки. Женските цветове също са събрани в реси, но за разлика от мъжките реси, женските са с яйцевидна или кълбовидна форма. Всеки женски цвят разполага с плодник с двуделно близалце. Цъфтежът на бялата бреза продължава около месец и половина. Оптималната възраст на бялата бреза е около 150 години.

Състав на бреза

Листата на бреза съдържат около 0.05% етерично масло, сапонини, дъбилни вещества до 10%, витамин С, никотинова киселина и флавоноидните съединения хиперозид, апигенин, кемпферол и др. В листните пъпки съдържат до 8% етерично масло с приятна миризма и смолисти вещества. Корените съдържат тритерпеновия алкохол бетуленол, гаултерин, до 15% дъбилни вещества, етерично масло и др.

Отглеждане на бреза

Брезата е красиво и деликатно парково дърво, което често се използва за озеленяване на дворове, градини в частни къщи и вили, за озеленяването на паркове и обществени сгради и за различни аранжировки в съвременния ландшафтен и градински дизайн.

Брезата е подходяща за засаждане в самостоятелни и в смесени групи с иглолистните видове, а също така и единично в тревната площ, и като алейно дърво покрай пътеките. Брезата предпочита по-влажния климат, предимно в планинските пояси.

Тя е силно светлолюбиво и влаголюбиво дърво. Вирее и на изключително неплодородни почви, стига да има достатъчно влага. Освен това брезата се оказва и изключително студоустойчиво растение.

Събиране и съхранение на бреза

Брезата и някои нейни части като пъпките, различни видове листа (млади и зрели листа) и кората, се използват за лечебни цели. Пъпките на това растение се събират рано на пролет, през месеците април–май, преди да е настъпило тяхното разпукване.

Пъпките се отрязват заедно с клончетата и се оставят да се сушат на проветриво място, това може да стане и в специални сушилни, като в тях температурата на сушене трябва да е до 30 градуса. След като се приключи с изсушаването пъпките се отронват от клонките, те са с приятна миризма, но имат горчив и стипчив вкус.

Съхраняват се в хартиени опаковки, за да могат да останат сухи. Листата на брезата се събират, когато настъпи пълното разлистване на растението, а това става през месеците април – юни. Процедурата по тяхното сушене не се различава от тази на пъпките.

Вече изсушените листа от горе имат тъмно оцветяване, а от долната страна са светлозелени, нямат миризма и са с леко горчив вкус. Корите на брезата се събират отново на пролет, след като е започнало развитието на растението, сушенето е същото, като ако се прави в сушилня температурата може да достигне до 45 градуса. Всички изсушени части на растението трябва да се съхраняват на сухи и проветриви места. Това е една изнасяна билка.

Ползи от бреза

Брезата притежава пикочогонно, диуретично и общоукрепващо действие. Има данни, че листата оказват противовирусно и слабо противораково действие. Горещ чай от брезови листа предизвиква силно изпотяване и се препоръчва при простудни заболявания. Извлеци със спирт при външно приложение подпомагат бързото заздравяване на рани.

Брезовите пъпки имат благоприятен ефект при кожни екземи. Отвара от брезови листа и пъпки действа отлично при възпаление на стомашната лигавица, язва на стомаха и дванадесетопръстника и др. При пясък в бъбреците, пикочния и жлъчния мехур, при подагра, отоци, ревматизъм, атеросклероза, язвена болест брезата се явява подходящо лекарство.

Акнето и екземата се повлияват много добре от брезата, защото тя прочиства порите и намалява възпалението благодарение на метиловия силицилат и на флавоноидите /антиоксиданти/. При проблемна кожа можете спокойно да се доверите на брезов сок, запарка от брезови листа и от кората.

Брезата възпрепятства мускулната треска. Ароматното масло на брезата е богато на метилов силицилат. То се употребява външно за затопляне на мускулите след физическо усилие и така премахва болките, характерни за мускулната треска. В ароматерапията се използва не бялата, а жълтата бреза, чието масло се прилага под формата на балсам или смесено с масло от жожоба.

Нашата народна медицина препоръчва пресния сок от растението като общоукрепващо средство при анемия, за лечение на циреи, трудно заздравяващи рани и др. Брезовият катран се използва при лечението на редица кожни болести.

Освен това брезата стимулира и черния дроб. В гемотерапията брезовите пъпки се употребяват заради съдържащия се в тях глицеринов мацерат, който подобрява активността на имунната система и има прочистващо действие върху черния дроб. Доказано е, че това вещество му помага да изхвърля токсините.

Сок от бреза

През пролетта се наблюдава изтичане на брезов сок. Изтеклият от дървото сок се слави с ценни лечебни свойства. Той е богат и на важните за организма захари, органични киселини, ферменти, както и соли на някои елементи (калций, магнезий и желязо). Учени го препоръчват при лечение на авитаминоза, болести на кръвта, ставите, кожата, ангина, бронхит и пневмония.

Брезовият сироп е приготвен от извлечения от сока на брезата (мъзга). В завършено състояние той съдържа 67% захар. Прави се трудно, защото трябват 80 до 110 литра мъзга за производството на 1 литър брезов сироп. Сиропът притежава много специфичен вкус - гъст, подобен на карамел, с леко лютив привкус. Произвежда се в Аляска, Канада и Русия. От брезовия сок се произвежда също така вино и бира.

Народна медицина с бреза

Горещата запарка от брезови листа предизвиква изпотяване и се препоръчва при простудни заболявания. Сгряващата напитка се прилага при бъбречни, стомашно-чревни, сърдечно-съдови заболявания, при ревматизъм, кожни болести, отоци и др. Листата и пъпките от бреза влизат в състава на много диуретични чайове.

Запарка от 4 чаени лъжички сухи стрити листа и 1/2 л вряща вода, се приема в рамките на 1 ден. Може да се приготви и отвара.

В българската народната медицина тинктура и отвара от брезови пъпки се прилагат при гастрит, язва, ревматизъм, подагра и др.