Лешниците са част от групата на ядките и като такива са безценна храна за хората, особено за онези от нас, които са вегетарианци и избягват животинските продукти. Лешниците са ядковите плодове на дребното лешниково дърво Corylus avellana. Това дърво е известно още като леска. Днес съществуват над сто разновидности и сорта лешници. Една част от тях са плодове на дървото леска, което е определен вид на обикновения лешник. Леската достига от три до пет метра височина, има тънък ствол и е много гъсто корона. Листата имат кръгла, овална или сърцевидна форма. Най-използваните видове лешници са:
- обикновен лешник;
- цариградска леска (лешник), който е най-едрият вид;
- клюнест американски лешник;
- и клюнест азиатски лешник.
За използването на лешниците от хора свидетелстват китайски ръкописи от преди 5000 г. Още тогава китайците са считали тези ядки за ценна земеделска култура. Нашите предци са започнали да хапват лешници още през неолита. В древността хората са вярвали, че тези ядки носят не само здраве, но и предпазват от мълнии, уроки, зли сили, змии и мишки. Останалите ядки като бадеми, орехи и фъстъци също били подобаващо ценени. Дървото е било и символ на брака, изобилното богатство и семейното щастие. Лешникът се е приемал като символ на мир и здраве и източник на богатство и власт.
Навярно лешниците идват от Мала Азия, а от там постепенно се разпространило по южното Средиземноморие, от Гърция към Италия и Франция, а най-накрая и до Испания. След китайците, елините и древните римляни консумирали лешници заради техния невероятен вкус, но ги използвали преди всичко като медицинско средство. Латинското наименование на лешника е "Corylus" и произлиза от гръцката дума "кorys", която означава шлем. Името е свързано с приликата с бойния шлем на лешниковата черупка.
Днес лешниците се срещат предимно в държавите около Средиземно море. Отглеждат се в Испания, Италия и Съединените щати и най-вече Турция, откъдето произхождат. И днес Турция се счита за най-големия производител и износител на лешници, като отчита печалби от около 1, 1 милиарда долара от търговията с лешници. Годишното средно производство на лешници за Турция 500 хил. тона, Италия – 125 хил. тона, а Испания и САЩ – по 25 хил. тона.
Състав на лешниците
Лешниците са извънредно богати на витамин Е, който е силен антиоксидант, и на фолиева киселина, която е необходима за образуването на червените кръвни телца. Лешниците почти нямат въглехидрати, а и мазнините им са малко. Затова според диетолозите те са извънредно подходящи за диети. Суровите лешници съдържат 5, 3 % вода, а около 88% от мазнините на лешника са ненаситени. Лешниците са богати на минералите, магнезий, мед и калий и са добър източник на фибри.
Съдържат пантотенова киселина и витамин С. Мазнините, получени от лешниците, са по-трайни, тъй като противостоят на гранясване, имат приятен вкус и лесно се усвояват от организма. Те съдържат липотропни вещества (метионин, холин, лецитин), както и ненаситени мастни киселини. Открити са значителни количества йод.
В изпечените лешници хранителните стойности са по-ниски. Те съдържат 2.5% вода, 649 ккал, 15 г белтъчини, 60, 8 г мазнини, 17, 6 г въглехидрати, 0 холестерол, 4, 9 г захари, 9, 4 г фибри.
Избор и съхранение на лешници
Обикновено набраните лешници се сушат, докато водното съдържание на ядката се намали с 10%, след което се запазват в сухо и проветриво помещение. На пазара се продават с или без черупки, обелени или с мъхеста покривка, натурални, сухо печени и печени в мазнина с добавена сол. Когато избирате лешници с черупки, внимавайте по нея да няма дупчици - това знак за влошено качество на ядките. Най-добре е да купите лешници във вакумирани непрозрачни опаковки, буркани или кутии.
Лешниците трябва да се съхраняват на прохладно и сухо място, заради съдържанието на мазнини. Ако ядките се излагат на светлина и топлина, в тях се образуват гъбичките Aspergillus fungus, които спомагат за отделянето на афлатоксини. Тези токсини причиняват рак на черния дроб и потискат имунната система. Обелените и сурови лешници трябва да се консумират до 7 дена, при условие, че са съхранявани в хладилник. След това е възможно вкусът им да стане горчив и ядките да са сухи. Необелените лешници могат да се съхранят за няколко месеца на хладно.
Лешници в кулинарията
Лешниците са една от безценните храни, които трябва да консумираме, ако не ежедневно, то поне няколко пъти в седмицата. Тези ядки намират и широко кулинарно приложение, особено в сладкарството. Приготвят се вкусни лешникови кремове, лешникова торта, пастички, лешниците се използват натрошени като притурка между блатовете на тортата или тя се поръсва отгоре с тях. Лешниците са и неразделим приятел на любимия на милиарди хора по света шоколад.
От тези ядки се приготвят лешниково масло, лешниково олио, лешниково брашно, лешникови ядки, лешникова есенция. Понякога се използват и като добавка в салати и сосове за месо, риба и морски дарове. Често лешниците са добавка към овесени ядки и мюсли, към протеинови шейкове и различни зеленчукови каши. Препоръчително е да печете лешници максимум на 200 градуса по целзий.
Ползи от лешниците
Лешниците са полезни най-вече, когато са сурови. Още преди хилядолетия лешникът е използван като лекарство. Освен ядката и кората, и листата на дървото също били използвани срещу различни болести.
Днес се счита, че лешниците помагат за изработването на кръв и подобрява психическото здраве. Те са отличен помощник за хора, които страдат от анемия и за възстановяващи се след прекарани по-тежки заболявания и хирургични операции. Лешниците могат да са лек срещу туберкулоза, при смущения в дейността на жлезите с вътрешна секреция, при захарен диабет. Препоръчват се при бъбречни и жлъчни пясъци и камъни, възпаления на пикочните пътища, защото действат пикочогонно и до известна степен алкализиращо.
Максималното усвояване на полезните вещества на лешниците от организма става, ако те се поемат във вид на брашно. Лешниците съдържат калий, калций и магнезий – минерали, важни за поддържане на нормално кръвно налягане и жизнен тонус. Те се препоръчват, както след тежки инфекциозни заболявания, така и при бронхит, болки в ставите, хронична умора, нервно напрежение и венозно разширение. Липотропните вещества (метионин, холин, лецитин) и ненаситени мастни киселини в лешниците са от значение за обмяната на мазнините и при лечение на атеросклероза, високо кръвно налягане.
За диетичното хранене се препоръчва порция от 20-30 г лешникови ядки дневно. Заради огромното количество фолиева киселина, лешниците са задължителна храна за бременни жени. Витамин Е, който е силен антиоксидант, от своя страна спомагат за предотвратяване на сърдечносъдови заболявания и рак. Значителните количества йод в лешниците ги прави особено полезна храна за страдащите от ендемична гуша.
Коментари