Бобовите култури се считат за много важна група храни, защото са основен източник на протеини. Разпространени са предимно в Азия и Америка, като се използват както за храна, така и за промишлена обработка.
Наблюдаваният дефицит на протеини в Европа напоследък насърчава отглеждането на бобови насаждения с високо съдържание на протеини. В България бобовите култури заемат по-малка площ от зърнените, като основни са грах, нахут, боб, леща, соя. Те съдържат и други хранителни вещества като нишесте, фибри, олизахариди и минерали.
В днешно време се наблюдава все по-засилен интерес към алтернативни култури, които могат да бъдат ценен източник на хранителни вещества за хората. Такава алтернатива от основните видове бобови култури е растението Горчив фий (Bitter vetch).
Характеристика на Горчив фий
Горчивият фий с латинско название Vicia ervilia е едногодишна култура от семейство Fabaceae и се отглежда в района на Средиземноморието, Западна и Централна Азия, Северна Африка и Америка.
Горчивият фий се отглежда главно за фураж на животните и добив на семена. Протеините от бобовото растение могат да се използват като добавка за повишаване съдържанието на протеин в храната за човешка консумация, както и за същата цел при животните.
Химичен състав на семената от Горчив фий
Общото съдържание на протеин в Горчивия фий е между 20 и 30 процента. Те са с много ниско маслено съдържание, само 1-2 процента. Основните аминокиселини в семената са глутаминовата и аспарагиновата киселини.
От семената се извлича масло с помощта на хексан. Протеините са основна по важност съставна част на съдържанието на семената. Като освен това се откриват въглехидрати, нишесте, сурови влакнини, пепел и вода. Процентно съдържанието се подрежда както следва:
- Масло - 1.4 процента;
- Протеини 20 до 30 %;
- Въглехидрати - 66.2 %;
- Нишесте- 20.4 %;
- Влакнини - 3.1 %;
- Пепел- 2.6 %;
- Вода- 9.7 %;
- Аминокиселини 17 на брой, сред които фенилаланин, лизин и хистадин.
Енергийната стойност на семената на Горчивия фий се оценяват на 357 килокалории на 100 г продукт.
Описание на семената на Горчивия фий
Vicia ervilia, наричан още персийски, арабски, испански, гръцки и Бурчак /турски/ е лесна за отглеждане култура, заради което намира широко разпространение - Мароко, Испания, Турция и у нас.
Разцепено, зърното прилича на червена леща. За да се консумира от хората, горчивината от зърното трябва да се отстрани. Това става като се потопи във вряща вода и тя се смени няколко пъти. Заради горчивия вкус е трудно някой да сбърка суровите семена на Бурчак с червената леща.
Преди време се е смятало, че заради горчивината само хора от ниските бедни слоеве на населението са употребявали за храна Горчив фий по време на масов глад. Днес тази концепция е преосмислена и семената се смятат за древна супер храна.
Характерни свойства на семената от Горчив фий
Лечебни свойства на семената на Горчив фий
Още Плиний Стари в противовес на неправилно вкоренени виждания твърди, че тази култура има лечебни свойства. За потвърждение на изводите си той цитира писмата на император Август, в които владетелят пише, че възвърнал здравето си с диета с тази бобова култура.
Днес семената на Горчивия фий се смесват с мед и орехи, за да се консумират за укрепване на имунитета. Те не само засищат и дават сили, но и осигуряват отличен детокс на организма, помагайки му да се освободи от вредните токсини.
Като лечебно и подсилващо организма растение Бурчак е много подходящ за студените зимни месеци, когато тялото има нужда от помощ, за да се справи с различните вируси.
Вътрешно приложение на Бурчак
Това растение има и външно приложение. След като семената се накиснат в оцет, те са лек срещу обриви по краката и ръцете според рецептите на Петър Дънов. Друга лечебна рецепта препоръчва семената на Горчивия фий, смесели с тези на босилека и подправени с мед да се ползват при киселини, безсъние, разстроен стомах и други чревни неразположения.
Семената на Горчивия фий могат да се обработят термично чрез изпичане, както и да се смелят на брашно. Така получената фина текстура се използва при тежки заболявания като ангина пекторис, анемия, както и срещу световъртежи.
Като фуражна култура
Зърното е отличен фуражен концентрат за овце и говеда. Високо се цени от фермерите на Стария континент, тъй като продуктът подобрява хранителната стойност на насипните фуражи.
Дивите видове Горчив фий не са много широко разпространени, те са ограничени до една неголяма област, включваща Анадола в Турция и северните части на Ирак и на юг към планините на Сирия и Ливан. Следи от най-ранните култивирани екземпляри на растението са открити при археологически разкопки в Турция и с радиовъглеродно датиране са отнесени към 6-то хилядолетие преди новата ера.
Потискане на глада с Горчив фий
Друго основно свойство на растението е открито и използвано от древните британци. Историкът Дион разказва, че древните британци можели дълго да издържат на студ и глад, хранели се с кори и корени на дървета, но винаги имали от свой вид месо. То представлявало някакъв боб и точно благодарение на него не чувствали глад и жажда. Бобовите зърна имали вид на малки бучки с вкус на сладък корен. Хората ги държали в устата си или ги киснели във вода, пиели водата, а също приготвяли и напитка и отвара от бобовото растение. Тази напитка им давала сила да работят и да се движат, без да усещат умора. Става въпрос за Бурчак.
Горчив фий в борбата срещу излишното тегло и като лекарство
Днес тези свойства на бобовото растение са забравени, както и самото то е потънало в забвение в модерните времена, но заслужава внимание и е добре да се запомнят думите на римляните за културата, а именно, че е помощник на арената срещу затлъстяването и излишните килограми.
Наред с това е даващо сили и лечебно средство, а вероятно притежава и други, все още неоткрити качества. Хипократ свидетелства, че може с него да се възвърнат силите, както и да се дава като лек, след смесването му с мед за убиване на горчивината.
Мястото и ролята на горчивия фий сред растителните видове
Културата е богат източник на протеини и фураж. Освен че е предпочитана храна за животните, лечебно и подкрепящо средство за хората, това растение обогатява почвата с азот и е отличен избор за предшестваща култура за зимните житни насаждения. Той освобождава рано площите и това позволява рано да се подготвят за зимните посеви.
За ролята на този стар растителен вид говори още един знаменателен факт. В подземното хранилище на архипелага Шпицберген България дава своя принос към световното хранилище на семената, което има цел да издържи и да запази при световна катастрофа образци от най-ценните растителни видове. Сред семената от България се намира и семе от Бурчак, член на семейство Бобови. Тази древна култура намира своето място заради качествата си едновременно на храна и лекарство, доказала се през хилядолетията като ценен източник на белтъчини.
