Чуфа /Cyperus esculentis/, познат още като земен бадем е растение, което принадлежи към семейство Острицови. За родина на чуфа се смятат Северна Африка и Средиземноморието.
В промишлен мащаб чуфа се отглежда предимно в средиземноморските страни. Испанците са най-големите експерти по отношение на чуфа. Те извличат полезно растително масло от клубените му и го смятат за храната на бъдещето.
По хранителни вещества надземната част на чуфата не отстъпва дори на зърнените растения. Използва се за храна на домашни животни, както в прясно състояние, така и като силаж.
Надземната част е остра и триъгълна. Разширява се и се слива, образувайки непрекъснат зелен килим, който представлява красива гледка. В подземните си разклонения чуфата формира много възли – до 500 бр. с големината на бадем.
Оттук идва и другото известно наименование на чуфата – земен бадем. Кожицата на клубените има кафяв цвят, а ядрото е бяло. Плодовете на чуфата се консумират в кожата.
Състав на чуфа
Съдържанието на масло в чуфа е около 28%, което спокойно го причислява към групата на маслодайните растения.
Отглеждане на чуфа
Преди засаждане клубените се накисват с вода на стайна температура в продължение на 3 дни. Когато почвата се затопли до около 15 градуса, се засаждат на постоянно място с дълбочина 7-8 см.
Клубените се поставят в гнезда по 3-4 броя, на разстояние 20 см един от друг. Поникват на 8-10-ти ден. Ако климатичните условия са неблагоприятни и земният бадем не може да се засади в средата на май, след това се използва разсад. Този метод е по-добър, защото предлага по-висока реколта.
Чуфа приема добре първите студове през септември. Към прибиране на реколтата се пристъпва, само когато листата започват да изсъхват и жълтеят /това се случва края на септември/. Късното прибиране на чуфата допринася както за хубавото узряване на грудките, така и за образуването на по-голямо количество масло.
Прибирането на реколтата от чуфа трябва да се извършва в сухо време. Извадените клубени се почистват от пръстта върху метална решетка, измиват се и се изсушават на слънце или в подходящо помещение. Чуфата се съхранява в мазе или помещение, което е добре защитено от гризачи. Съхранява се добре и в стайни условия.
Готвене на чуфа
В сладкарските фабрики на редица страни чуфа се добавя към какао, торти, бонбони, шоколади. От него се прави и халва. В домашни условия от клубените на земния бадем може да се приготви марципан.
За целта старателно се измиват клубените и подсушават клубените. Разбиват се с миксер, но предварително се запичат на слаб огън.
Получената смес се смесва с пудра захар в съотношение 2:1, залива се с преварена студена вода и равномерно се омесва. Сместа се поставя в тенджера и се загрява на слаб котлон. Оформя се добре и без слепващи добавки, защото е много еластична. От нея се приготвят бонбони с различни форми.
Клубени от чуфа се стриват в хаванче и се добавят към брашно за печене на сладкиши и различни бисквити. От много добре изсушени и изпечени във фурна клубени се прави чудесно диетично кафе. Ароматна печена чуфа превъзхожда на вкус дори кестените.
Ползи от чуфа
Чуфа се усвоява много добре от организма, което задължително му отрежда достойно място в пълноценното хранене. Испанците извличат от плодовете на чуфата мляко, което има лечебни свойства и се използва за лечение на заболявания на стомашно-чревния тракт.
За целта натрошени пресни клубени се заливат с топла вода в съотношение 1:4. Оставят се да престоят една нощ, филтрират се и едновременно с това се претриват през сито. Добавя се захар на вкус.
Коментари