Ядките са незаменима храна от здравословното и рационално хранене на човек. Те съдържат много витамини, минерали и микроелементи, които са жизненоважни за организма. Ядките са храна, която до голяма степен компенсира полезните съставки на месото, което ги прави неделима част от менюто на вегетарианците. По своето определение ядките са сух плод с едно или повече семена и с много твърда обвивка.
Едно древно поверие на келтите гласи, че петънцата по гърба на сьомгата се появили, след като рибата вкусила ядки от девет свещени дървета. Оттогава се смята, че тя дарява мъдрост на всеки, опитал от горещия бульон на сварената риба. Още в древността хората са вярвали, че лешниците притежават магически сили, които са в състояние да предотвратят мълнии, да предпазят невинните от уроки и зли сили, от мишки и змии. Събирането на тези ядки е започнало още по време на неолита, а археолозите често намират при разкопки в Европа и Азия вкаменени черупки от тези ядки.
Видове ядки
Нужно е пояснението, че някои популяризирани като ядки плодове на растения, в това число шамфъстък, бразилски орех, макадамия, кашу, не отговарят на това определение в биологичен аспект. Все пак ще разгледаме някои от тях заради популярността им като ядки.
Орехи
Още римляните опознали вкусовите и лечебните свойства на орехите. Около 15 разновидности на т.нар кралски лешник са разпространени в Южна Европа, Източна Азия и Америка, но у нас вирее единствено дървото орех. Предполагало се, че орехите произхождат от земите на Персия, но археологически разкопки във Франция открили следи от тези ядки, които достигат над 8000 г. Още през 16-17 век похапването на орехи се считало за средство за избистряне на ума, което носи много ползи за мозъка и сърцето. Днес тези твърдения имат и своята научна обосновка. Орехите са източник на мазнини, витамини A, C и D и танин.
Бадеми
Историята на бадемите можем да проследим още в гробницата на Тутанкамон. Смята се, че бадемите идват от Югозападна Азия, а култивираната форма на растението може да узрее на северни ширини (Британските острови). Тези ядки идват от дърво, израстващо на височина между 4 и 9 м, с бели или бледорозови цветове. Доказателства за съществуването на бадемите идват още от ранната бронзова епоха в Близкия изток. Бадемите са богати на витамин Е, а ядките съдържа масло и емулсия, което ги прави широко експлоатирани в козметичната индустрия. За бадемите се поменава още в Библията.
Фъстъци
Фъстъците са от семейство бобови и имат родствена връзка с лещата и граха. Тези ядки са сред любимите на маймуните и идват от земите на Южна Америка, между Бразилия и Перу. Фъстъкът е тревисто растение с подземни плодове. След като увехнат цветовете му, те се наклоняват към земята и се вмъкват в ями. Плодовете могат да растат само на тъмно, на дълбочина до 15 см. Фъстъците са много богати на протеини и имат голямо количество антиоксиданти.
Леблебия
Този вид ядки е известен у нас и като нахут. Произлиза от района на Мала Азия и по-специално в околностите на библейския пра-град Йерихон. Леблебията е култивирана преди около 5000 г по Средиземноморието, като се радвала на широка популярност сред елините, римляните и египтяните. Днес нахут се отглежда и изнася предимно от Индия, Пакистан, Турция, Австралия, Иран и др. Деси и кабули са двата основни вида от тези ядки. Нахутът има нисък гликемичен индекс, съдържа доста витамин В9 и минералите желязо, магнезий, фосфор и цинк, молибден, манган и мед.
Слънчогледови семки
Слънчогледовите семки се радват на широка популярност у нас. Те са плодовете на красивите слънчогледи, които съдържа ценни и лесно усвоими белтъчини и мазнини, както и мастно разтворимите витамини А, Е и F. Това прави слънчогледа много полезен за очите и кръвоносните съдове. Тези ядки съдържат цинк и магнезий, полезен за дейността на сърцето и нервната система.
Тиквени семки
Семките на тиквата са едни от най-полезните ядки. Днес главни износители на тиквени семки са САЩ, Мексико, Индия и Китай. В сравнение с другите ядки, тиквените семки са нискокалорични и се препоръчват за хора с наднормено тегло и диабетици. Тиквените семки помагат на храносмилането и действат превантивно на сърдечните болести. Тиквените семки са ядки с букет от минерали и витамини, които са благоприятни за кръвоносната, храносмилателната, репродуктивната, опорно-двигателната система и подпомагат доброто зрение.
Кашу
Кашуто е топлолюбиво дърво, което произхождащо от басейна на Амазонка. Южноамериканците му дават много имена, едно от които е акажу (жълт плод). Индия е друг голям производител на кашу и затова често наричат тези ядки индийски орех. В обвивката около семето му има масло, от което се прави мастило за печати върху тъкани и затова са наричани и мастилени орехи. Кашуто е разпространено през 16 век, след като португалските мореплаватели стъпват в земите на днешна Бразилия. Най-големите производители на тези ядки днес са Индия, Виетнам и Бразилия. Заедно тези страни съставляват повече от 90% от световния износ на кашу. Едни от най-добрите видове идват от южно индийския град Колам, където годишно се произвеждат 4000 тона. Кашуто е много добър източник на мед, магнезий и фосфор.
Шамфъстък
Шамфъстъкът е студоустойчиво дърво, чиито плодове зреят обаче само в горещо време. Той е близък родственик на кашуто. Изначално идва от Западна Азия и Мала Азия, като територията му се разпростира от Сирия до Кавказ и Афганистан. Тези ядки са били популярни още сред древните гърци, които са го консумирали с удоволствие и са го наричали магически орех. Шамфъстъкът се разпространява в Италия от Сирия, а оттам и в другите средиземноморски страни. В САЩ дървото на тези ядки се появява за първи път през 1854 г. Най-големите производители на шамфъстък са Турция, Иран, Сирия, Индия, Гърция, Пакистан.
Кестени
Дървото на кестените вирее в райони с топъл и умерен климат, като се смята, че родината му е Мала Азия. Легенди разказват, че през 401-399 г. пр. н. е., гръцката армия оцеляла по време на отстъплението от Мала Азия, защото консумирала кестени. Кестените са полезни за активно спортуващите. Имат ниско съдържание на мазнини, много витамин С, фосфор, калий и др. Кестенът съдържа два пъти повече нишесте от картофите, което го превръща в една от най-важните хранителни култури в Япония, Китай и Южна Европа.
Лешници
Лешникът представлява храст, достигащ от 3 до 8 м височина, а понякога и дори 15 м. Трудно е да се проследи кога за първи път са били използвани лешниците, но вкаменелости от тях са открити при археологически разкопки в Азия и Европа. Лешниците имат високо съдържание на белтъчини и витамин Е и ниското съдържание на мазнини в сравнение с другите ядки. Употребата им е популярна в кулинарията, като този вид ядки са добър приятел на шоколада. В древността предшествениците ни са вярвали, че лешниците притежават магически сили – могат да предотвратят мълнии и да предпазят от уроки.
Кедрови ядки
Те идват от Ливан. Представляват трудни за култивиране, малки, кремави на цвят плодове и се добиват от шишарките на различните видове борови дървета. Наподобяват доста набъбналите оризови зрънца. Намират широко приложение в испанската и арабската кулинария.
Кайсиеви ядки
Кайсиевите ядки в сурово състояние носят много ползи за здравето. Поради добре балансирания аминокиселинен състав белтъците на кайсиевите ядки са с висока биологична стойност. Ценни са и мазнините поради съдържащите се в тях незаменими ненаситени мастни киселини. В ядките на кайсиите се съдържат минерали като калий и магнезий, фосфор, желязо, витамини А, Е, В1, В2, ниацин, фитостероли, диетични фибри и др. Кайсиевите ядки са ползени за хора с хиперлипопротеинемии, при атеросклероза и исхемична болест на сърцето, при вегетариански режими на хранене, при анемия, изтощително боледуване, след операции, травми, изгаряния, в оздравителен период.
Състав на ядките
Съставът на ядките варира в зависимост от селекционния вид, условията на култивиране и климатичните особености. Ядките са богати източници на важни хранителни вещества, включително и на белтъци, а имат и много високото съдържание на мазнини (47 – 64 %). Ядките са важен източник на големи количества лесноусвояеми есенциални вещества – полиненаситени мастни киселини (ПНМК), фосфолипиди и витамин Е. 65 г ядки доставят на организма толкова белтъчини, колкото 30 грама постно месо. Ядките съдържат също значителни количества витамини като фолиева киселина, ниацин (витамин РР), витамин В6 и Е, както и много минерални вещества - магнезий, мед, цинк, селен, фосфор и калий.
Ядките не съдържат холестерол. Те са богати на мазнини, но повечето (около 85%) от съдържащите се в тях мастни киселини са ненаситени. Хапвайки едва 50 грама ядки на ден, човек снабдява организма си с около 13.5 г белтъчини, 8 г въглехидрати 205 мр фосфор, 90 мг магнезий, 370 мг калий. Имат високо съдържание на биологично ценни липиди, което прави някои ядки източници за получаването на растителни мазнини. Единствено кестените са бедни на мазнини – около 2 %. Ядките съдържат незаменимите омега-6 и омега-3 мастни киселини.
Ползи от ядките
За да извлечете максимална полза от ядките, трябва да ги консумирате в суров вид. Топлинната има обработка убива огромна част от витамините и минералите. Като основни качества на суровите ядки, може да се посочи ролята им на доставчици на белтък в организма, като антиоксиданти против стрес и стимулиране на имунната система. С тяхна помощ се усвоява и по ефективно калция в организма. Друг ценен компонент в ядките е фолиевата киселина, която е необходима за клетъчното деление и за образуването на червените кръвни телца.
Редовната консумация на различни видове ядки намалява вероятността в резултат на консумираните с други храни мазнини да се натрупват по стените на артериите. Установено е, че хората, които консумират по 100 г ядки седмично, имат с 30% по-ниска заболеваемост от анемия, гуша, разширени вени и увеличена простата. Те страдат по-рядко от сърдечно-съдови проблеми и имат по-здрава костна система и зъбен емайл в сравнение с тези, които рядко или никога не ядат ядки. Ядките са широко разпространени в източната народна медицина. Поради високата им калоричност, те са безценен помощник при съставянето на диети за напълняване, възстановяване от тежко боледуване или продължителен физически труд.
Всеизвестно е подмладяващото им действие, благодарение на веществата с антиоксидантно действие – витамин Е, селен, флавоноиди, ненаситени мастни киселини, които обезвреждат свободните радикали, действащи разрушително върху тялото. Ядките намаляват нивото на "лошия холестерол" в организма, който увеличава риска от сърдечно-съдови заболявания и запазват нивото на "добрия холестерол".
Същевременно чрез обезвреждане на свободните радикали, които са причина за болести като атеросклероза, катаракта, варикозно разширение на вените, болест на Паркинсон, болест на Алцхаймер, инсулт, бронхиална астма, диабет, депресия, много видове рак, ядките са профилактично лечебно средство.
Орехът доказано подобрява умствената дейност, укрепва сърцето, помага при проблеми със стомаха и черният дроб. Препоръчва се на кърмачките и малките деца. Слънчогледовите семки са особено полезни за всички жлези с вътрешна секреция, лигавиците, кръвоносните съдове и очите. Леблебията в на второ място по мазнини след соята в семейството на бобовите култури и е полезна храна за вегетарианците.
Фъстъците са богати на фолиева киселина и имат високо съдържание на хранителни влакна, които дават усещане за ситост, поради което се препоръчват като компонент на диети за отслабване. Консумацията на фъстъци снижава нивото на холестерол, намалява риска от сърдечно-съдови заболявания, подобрява паметта. При диабетици те са подходящ регулатор на концентрацията на инсулина и кръвната захар.
Бадемите са важна добавка към менюто на кърмачките и бременните. Имат високо съдържание на калций, което ги прави идеален помощник за растежа на малките деца. Народната ни медицина тези ядки се препоръчват при проблеми с стомашно чревният тракт. Полезни са за хора страдащи то киселини в стомаха.
Кестените са храна, богата на нишесте. Притежават леко запичащ ефект който е познат на народната медицина от много време като средство срещу диария. Кестените са ядки, укрепващи стените на венозните съдове, което ги прави изключително добро лекарство при обилна менструация и разширени вени. Бани с водата в която са варени кестените (необелени) лекуват хемороиди.
Лешникът, с високото си съдържание на тамин В, желязо и калций, се препоръчва след тежки инфекциозни заболявания. Високото съдържание на йод пък служи за превенция на ендемична гуша. Според народната ни медицина тези ядки са идеални при лечение на болки в ставите. Шамфъсъткът пък е полезен най-вече при изтощение след големи натоварвания, сърдечни болести, заболявания на черния дроб, при жълтеница и повръщане.
Народната медицина препоръчва тези ядки на болни от анемия, като при тях всекидневното консумиране на кестени в началото на есента е повече от препоръчително. Лапи от смлени кестени облекчават ревматичните болки, докато сварените или печени кестени са ясно изразено антидиарично действие, поради високото съдържание на танин и пектин в тях.
Вреди от ядките
Фъстъците, както и някои други видове ядки могат да предизвикат алергии, които да доведат до алергичен шок, а от там и до нежелани последици. Леблебията също може да доведе до алергични реакции. Тя има високо ниво на пурини. Това са естествени съединения, характерни за растенията и животните и хората. Повишеният им прием е свързан с производство на пикочна киселина, която от своя страна в свързана с поява на подагра и отлагане на бъбречни камъни. По тази причина хората страдащи от подагра или бъбречни проблеми е по-добре да избягват системната консумация на леблебия.
Ядките са богати на мазнини, и не е добре да се прекалява с консумацията им. Те засищат бързо и при прекомерна консумация могат да доведат до стомашен дискомфорт. Любителите на горчиви кайсиеви ядки трябва да ограничат консумацията им на не повече от 2-3 горчиви кайсиеви ядки наведнъж - при това само при условие, че не страдат от стомашно-чернодробни проблеми. Този тип ядки не са препоръчително за хора, които спазват диети за отслабване.
А сега - ето и вкусни варианти да хапвате повече ядки:
Коментари