Американски винобой

Американският винобой /Phytolacca americana/ представлява многогодишно тревисто растение от семейство Phytolaccaceae — Лаконосни. Билката е известна още като американски лаконос, ашик боя, винобой, мерекеп и др. Коренището на растението е дебело, реповидно, многоглаво, с множество влакнести корени. Стъблата са по няколко на едно коренище. Те са прави, разклонени, до 3 м високи, голи, зелени, понякога обагрени червеникаво. Клонките в горната част на стъблото обикновено са разклонени. Листата са последователни, яйцевидни или яйцевидноланцетни, едри, до 25 см дълги, отгоре заострени, в основата си клиновидно стеснени.

Горните листа са по-дребни от долните, със силно изпъкнала средна жилка, зелени, като често по-късно получават червеникав оттенък, с къси ръбести дръжки. Цветовете са събрани в дълги до 15 см гроздовидни съцветия, разположени обикновено срещуположно на листата и прикрепени за стъблото посредством дълга до 10 см дръжка. Цветните дръжки са разперени, обикновено с по 3 прицветника. Цветовете са дребни. Околоцветникът е 5-делен, а дяловете са закръгленояйцевидни, тъпи, отначало белезникави, а впоследствие се обагрят червеникаво. Тичинките са 10, по-къси от околоцветника.

Преди узряването плодът е зелен, десетребрен, а при узряването става кръгъл, тъмновиолетов. Семената са лъскави, лещовидни, сплескани, черновиолетови. Американският винобой цъфти през юни — август. Той произлиза от Северна Америка, Азорските и Канарските острови. В Европа е пренесен и разпространен като културна билка, но се среща и като подивяло, особено в района на Средиземноморието. У нас вирее като декоративна, а често и като подивяла по буренливите места в североизточните райони на страната ни.

Състав на американски винобой

Корените на американски винобой съдържат горчива аморфна смола и отровния алкалоид фитолакцин 0.16% (фитолаккотоксин). Изолиран е също един липогенен глюкопротеин с молекулно тегло 32 000. Установено е, че глюкопротеинът съдържа 3.2% монозахариди и 14% хексозамин. Определен е аминокиселият състав на глюкопротеина, като е установено, че в него се съдържа голямо количество цистеин. Установено е също, че глюкопротеинът има изразено митогенно и хемоглутиниращо действие върху култура на лимфоцити ин витро. Корените съдържат малко етерично масло, киселините фитолаккова и мравчена, нишесте, фермента оксидаза, захари, гуми, тлъсто масло.

Има известни данни и за съдържание на танини в билката. Плодчетата съдържат едно отровно вещество с глюкозиден характер и едно сапониново с драстично действие, както и червеното багрилно вещество кариофилен. От семената е извлечено тлъсто масло (етерен извлек), от който извлек са отделени една осапуняема и една неосапуняема фракция, от които втората съдържа етерол и спиностерол. При фармакологични изследвания на билката е установено, че трябва да се считат за силно отровни корените и свежите леторасли на билката, тъй като при увеличаване на дозата се появяват силно повръщане, диария и конвулсии. Смъртта настъпва от парализа на дихателния център.

Отглеждане на американски винобой

Американският винобой не е придирчиво растение. Предпочита добре огрявани от слънцето места, но се развива добре и на полусянка. Почвата трябва да е богата на хранителни вещества и да се навлажнява редовно. Американският винобой се размножава чрез семена, като те се засяват през март и април. Когато поникнат на гъсто, се пикират. На постоянно място се засаждат на разстояния 1 х 1 м. През вегетацията около растенията редовно се окопава, а при необходимост се плеви или полива. Растенията от този вид не понасят резитба.

Събиране и съхранение на американски винобой

Като лекарствено средство се употребяват корените на винобоя (Radix Phytolaccae decandrae, Radix Soiani racemosi). Те се събират през август — октомври. Корените се изкопават след узряването на плодовете през есента, отстраняват се надземните части, изчистват се от пръстта и се измиват със студена вода, като се оставят да се отцедят. След това се нарязват на късове и надлъж за по-бързо сушене.

Така подготвеният материал се суши в проветриви помещения при силно въздушно течение, а най-добре в сушилня при температура до 50 градуса. Материалът трябва да се изсушава докрай. От 6 кг свежи корени се получава 1 кг сухи. Обработеният материал се опакова в торби със стандартно тегло и се складира в сухи и проветриви помещения, далеч от неотровните билки. Необходимо е от време на време да се проверява за овлажняване на дрогата.

Ползи от американски винобой

В нашата народна медицина американският винобой се употребява външно против ревматизъм, при хемороиди и др. Настойка от свежите корени на билката (1:10) участва в състава на препарата мерифит, който се използва за лекуване на ларингит, тонзилит и други заболявания на гласовия апарат. Листата и корените на билката влизат в състава на препарата акофит, който се прилага вътрешно при радикулит.

Американският винобой има благоприятен ефект върху сърдечносъдовата система. Билката помага при главоболие, хипертония, заболяване на бъбреците и ишиас. Американският винобой действа противовъзпалително, диуретично, слабително, отхрачващо и антихелминтно. От растението се правят и различни хомеопатични лекарства. Листата се използват не само при приготвянето на отвари за вътрешно потребление, но също така се прилагат и локално при хемороиди, циреи и кожни екземи.

Багрилното вещество кариофилен се употребява в техниката нашироко за получаване на тъмночервени багрилни средства, за багрене в червено на копринени тъкани и др. При използване за оцветяване на продукти за консумиране не са опасни, тъй като за 10 л зелев сок или вино е достатъчно само едно плодче.

Народна медицина с американски винобой

Руската народна медицина препоръчва извлек от листата на американския винобой при лечение на болки в ставите. Няколко листа на винобой се поставят в буркан и съдът се пълни до горе с топла вода. Бурканът се затваря плътно и се оставя на тъмно и хладко място в продължение на две седмици. С получения извлек се разтриват ставите и гърба в рамките на един месец. С течността могат да се правят и компреси.

От американския винобой може да се приготви и тинктура, която се прилага при лечение на отит, ларингит и тонзилит. За целта залейте 10 г корени от билката със 100 мл алкохол и оставете съда на тъмно място за две седмици. Приемайте всеки ден по 15 капки. Приготвената тинктурата укрепва отлично и имунната система.

Руската народна медицина препоръчва при възпалено гърло и нарушения на стомашно-чревния тракт да се приемат по 1-2 сушени плодчета от растението сутрин и вечер.

Вреди от американски винобой

Преди да приложите американския винобой като лекарствено средство, задължително се консултирайте с вашия лекар, тъй като растението е отровно и може да причини сериозни увреждания. Предозирането с билката предизвиква повръщане, спазми, диария, замайване, парализа, главоболие, дихателна недостатъчност и др.