Пробиотиците, които се съдържат в киселото мляко, повишават настроението на хората, тъй като се отразяват на функционирането на мозъка, смятат специалисти. Минали изследвания потвърждаваха, че тези бактерии влияят на мозъците на гризачи, но до този момент не беше потвърдено, че влияят и на хора.
Специалистите, които са провели изследването, установяват, че хората, които консумират мляко два пъти дневно в продължение на месец са с променена мозъчна дейност.
Тази промяна се наблюдавала при реакции на задачи, които били свързани с емоционалното внимание, като се проследява как мозъкът отговаря на емоциите, както и по време на почивка на мозъка.
За симбиотичните чревни бактерии е известно, че предпазват от редица заболявания, тъй като засилват имунната система, улесняват поддържането на нормално кръвно налягане, подпомагат храносмилането. Тези бактерии всъщност представляват сложна екосистема от микроорганизми, които живеят в човешката храносмилателна система.
Известно е, че при стрес или някаква друга емоция, мозъкът изпраща сигнали към червата, което може да доведе до стомашно-чревно неразположение. Изследване доказва, че сигналите всъщност се движат в обратната посока.
В изследването участие са взели 36 жени, които са имали нормално тегло и са били на възраст между 18 и 53 години. Проучването е направено от специалисти от Калифорнийския университет в Лос Анджелис, а отговорник за изследването е била доктор Кристен Тилиш.
Жените са разделени на три групи по 12 души – в първата група участничките похапвали мляко с пробиотични щамове като Streptococcus thermophiles, Lactobacillus bulgaricus и Bifidobacterium animalis два пъти дневно.
Втората група са консумирали мляко без живи бактерии, а в третата група жените изобщо не ядели млечни продукти. Жените били изследвани преди проучването, както и след края му.
При всеки сеанс специалистите започвали първо петминутно сканиране на мозъка в покой, докато дамите през това време лежали със затворени очи. След това жените били помолени да изпълняват задача, която всъщност е свързана с тяхното емоционално внимание.
При тази задача, мозъкът бил сканиран, а през това време участничките свързвали различни лица на екрана на компютър, които изразяват гняв и страх, с други появяващи се лица.
Резултатите показват, че жените от първата група са имали намалена дейност в част от мозъка, която всъщност отговаря за осезанието. Дамите от групата, в която похапвали непробиотично мляко, както и жените от третата група, нямали промяна в тази част на мозъка.
Учените се надяват скоро да успеят да установят кои са тези сигнали от чревните бактерии, които водят до тази промяна в мозъчната дейност.
