Стевията е все по-популярна алтернатива на бялата захар. Тази медена билка е позната от хиляди години, но ползотворните и вкусови качества бяха разкрити напълно едва в наши дни.
Родината на стевията са Парагвай и Бразилия. Това многогодишно храстовидно растение е открито 1887 година от южноамериканския учен Антонио Бертони. Той разбрал за билката от парагвайските индианци гуарани. Те я използвали именно като подсладител на различни традиционни напитки.
Освен с прекрасните си вкусови свойства обаче, стевията радва и с лековити такива. Тя има ярко изразен хомеопатичен начин на действие спрямо повечето болести, присъщи на нашия век. В нея се съдържат гликозиди, участващи в обменните процеси в човешкия организъм без инсулин. Те връщат нормалното ниво на глюкозата в кръвта.
В стевията се открива широка гама от необходими за човек вещества. Това са на първо място витамините - А, С, В1, В2, след което елементи като калий, магнезий, цинк, селен, желязо, калций, натрий, антиоксиданти, аминокиселини, минерални съединения и други.
В нея се откриват още целулоза, пектинови вещества, растителни липиди, полизахариди. Ценността ѝ като подсладител пък се дължи на съдържащите се най-вече в листата, но и в малки количества в стъблата сладки вещества, обединени под името Стевиол гликозиди (Стевиозиди). В чиста форма стевиозидът е около 200 пъти по-сладък от захарта.
Спрямо спектъра от съдържащи се вещества, стевията се превръща в универсално лечебно средство. С нея се лекуват диабет и срив на имунната система.
Често се прилага като антисептик и противовъзпалително средство, при стрес, стомашно-чревни заболявания, нарушения в кръвоносната система. С нея спокойно може да се редуцира наднорменото тегло и да се стимулира както физическата, така и умствена активност.
За разлика от другите подсладители, стевията е доказано безвредна. Може да се използва както като сушена билка, така и под формата на воден, спиртен и маслен извлек.
Коментари