Обикновено осъдените на смърт в САЩ си поръчват изискани ястия за последното им хранене в живота. Смята се, че този ритуал е възникнал заради желанието на обществото да изпрати осъдения в отвъдното, като му изпълни последно желание. Така обществото показва към престъпника добро отношение, каквото той не е показал към жертвите си.
В Тексас обаче опцията за последно ядене преди екзекуция е отменена през 2011 година. Това се наложило, след като убиецът на 11-годишно момиче Боби Уейн Уудс поръчал огромно количество храна и след това отказал да го докосне.
Той поръчал две големи пилешки пържоли, троен чийзбургер с бекон, омлет със сирене, голяма купа с пържена бамя, три палачинки, половин килограм скъп сладолед, пържени картофи, пържени лучени кръгчета, салата от домати, два литра прясно мляко, половин килограм шоколадов кейк, половин килограм печено свинско месо и половин бял хляб.
Прочутите от миналото серийни убийци като Тимъти Маквей и Тед Бънди си поръчали съвсем скромно ядене преди екзекуцията. Тимъти, който бил осъден за взривяването на 168 човека и раняването на над 600 поискал една купичка ментов сладолед, а Тед Бънди, който отвлякъл и убил повече от 30 млади жени, отказал специална храна и вечерял пържола, яйца, филийка, масло, конфитюр, кафе, мляко и сок.
Според Бари Лий Феърчайлд, който отказал храна пред екзекуцията си, това хапване е същото като да налееш бензин в кола без мотор.
Традицията да се дава последна храна на осъден на смърт датира от 1772 година, когато Сузана Брант, която щяла да бъде екзекутирана за убийството на дъщеря си, седнала да хапне с шестима съдии и съдебни служители. Този ритуал бил известен като Храната на обесения.
Подобен ритуал бил така нареченият Благословията на Свети Джон - осъденият изпивал вечерта едно питие с палача, който на другата сутрин му отсичал главата.
Според някои специалисти последното хранене на осъдения е препратка към специалната вечеря на римските гладиатори, която те получавали преди сутринта, в която трябвало да се бият до смърт.
Коментари