Времето, в което живеем, предлага много удобства. Медицината, технологиите и социалните мрежи се развиват всяка минута. Вече всичко се продава в готов вид, което улеснява и намалява ежедневните ангажименти. Но остава дълбокото съмнение доколко това е здравословно?
Все повече изследвания и анализи показват как готовите хранителни продукти са вредни за здравето на човека. Така постепенно хората обръщат отново глава към миналото и домашно приготвените ястия. Това се случва и с хляба, който много хора предпочитат да си приготвят и изпекат у дома.
Замисляли ли сте се някога да прочетете съдържанието на пакета брашно, който купувате от магазина, и знаете ли какво означава написаното в състава му, закодирано като агент за обработка на брашно?
Истината е, че всяка брашно се произвежда по определена технология на съответната фирма и именно служителите в нея определят какво да се слага в брашното.
Тези агенти са всъщност вещества, които се слагат в продукта, за да подобрят качествата му.
Един такъв, описан на някои видове брашна, е т.нар. Е 920/ L – Cystein, за който се установява, че се добива чрез извличането му от животински и човешки косми или от птичи пера.
В него се съдържат и окислители, които го избелват. Прясно смляното брашно има жълтеникав цвят, който реално на пазара не се продава. А добавянето на редуциращи елементи, какъвто е Л-цистеинът, намалява времето за обработка на тестото, където е използвано това брашно.
Към въпросните агенти попадат и редица ензими, които са различни в отделните пакети с брашно - според производителя им. И се предполага, че именно те са причина често брашното да предизвиква алергични реакции в стомаха на човека, а оттам и непоносимост към съответния тип брашно.
Законово отделните фирми трябва да спазват определен стандарт за съдържанието на брашното, което обаче не се случва на практика. Те произвеждат продукти по собствена технология, която често не е описана в съдържанието на пакета. Оказва се още, че никой държавен орган не забранява добавянето на ензими при производството на брашно.
Коментари