В сезона на консервите и бурканите със зимнина се замислихме за това откъде е тръгнало всичко, свързано със затварянето на любимите на мнозина от нас буркани за зимата.
Едно от класиките в българската реалия в студените вечери е да си отворим домашно приготвен буркан със мариновани чушки, киселите краставички или пък лютеница. За компотите да не говорим - те са десерт, част от сутрешната или следобедна закуска с пържени филийки, мекици и други подобни нещадящи талията вкусотии.
Освен това компотите често са съставна част в приготвянето на различни сладкиши, кексове и пайове. Сокът от компот е идеален за сиропиране на блатове за торта.
Няма спор – консервираните зеленчуци и плодове ни напомнят за лятото, а това, което е приготвено вкъщи, е винаги по-вкусно от готовото. Свикнали сме да мислим, че бурканите със зимнина са типично българско изобретение. Но технологията е създадена от французина Никола Апер през 1795 г.
Тогава той печели награда за най-добър начин за дълго запазване на продукти. Французинът е удостоен със званието „Благодетел на човечеството” и получава златен медал за технологията си. А тя е много проста – той напълнил метални цилиндри с месо и бульон, други – със сладко.
После ги затворил с капаци и ги варил в продължение на часове. След осем месеца вкусът им бил превъзходен. Това се получило, защото високата температура убила микробите, които „отговарят” за разграждането на храната.
