Каракудата /Carassius/ или карас представлява род сладководни риби. Каракудите, познати още като таранки, се причисляват към семейство Шаранови. Те могат да бъдат срещнати във водни басейни със застояла вода. Каракудите си похапват водна растителност. Някои екземпляри са всеядни. Любопитно за тези риби е, че издържат живи до два дни, стига да са увити в мокра хартия. У нас каракудите са изключително разпространени риби. Те могат да се срещнат в язовирите Камчия, Александър Стамболийски, Сопот, Искър, Огняново, както и в много други водоеми.
Видове каракуда
У нас са познати основно сребриста и златиста каракуда. Сребристата притежава издължено туловище. Нейните големи люспи се отличават със сребристия си нюанс. Тя наддава по-бързо от златистия си родственик и достига дължина от 35-40 сантиметра. Теглото на рибата пък може да надхвърли и 1 килограм в някои случаи.
Златистата каракуда може да бъде позната по медения или златисто-кафяв цвят на своите люспи. Понякога части от тялото на този вид притежават червеникави оттенъци. Златистите каракуди са сравнително по-едри от сребристите и могат да наддадат до 3 килограма. Иначе дължината им е почти еднаква с тази на сребристите каракуди.
Характеристика на каракуда
Сребристата каракуда обитава заблатени водни басейни, като предпочита по-бавни води. Особено привлекателни за таранките са тинестите дъна. Сребърната каракуда предпочита да похапва фито- и зоопланктон. През по-студените месеци каракудите обикновено се заравят в тинята и изпадат в летаргия. При сребристите каракуди половата зрялост настъпва между втората и четвъртата им година, като размножаването се случва в периода от месец май до месец юли. Обикновено температурата на водата трябва да е достигнала около петнадесетина градуса. Хайверът попада по водната растителност, където бива оплоден.
Златистата каракуда също е привлечена от заблатени водоеми. Подобно на своята родственица и този вид прекарва зимата в тинята. Златистата каракуда се храни с подводна растителност и с храна, подхвърлена от рибарите. Златистата каракуда достига половата си зрялост при навършване на петата си година, а понякога и през четвъртата. За да бъде хвърлен хайверът, температура на водата трябва да е минимум 14 градуса. Хайверът полепва по подводните растения и бива оплоден веднага. Процесът продължава 2-3 дни.
Ловене на каракуда
Каракудата се лови сравнително лесно, поради което е сред традиционната плячка и на неопитните рибари. Преди да се хвърлите такъмите обаче, трябва добре да проучите местността и да се сигурни, че условията предполагат наличие на таранка във водата.
Ако сте убедени в заблатеността на водоема обърнете внимание на мехурчетата във водата-те могат да са знак за присъствие на екземпляри от този род. Ако ще си служите със захранка, не прекалявайте с нейното количество. Идеята не е да заситите рибата, а просто да привлечете вниманието ѝ. Иначе със захранка можете да се сдобиете от специализиран търговски обект или да използвате домашни продукти като натрошен хляб.
Таранка се хваща на дъно и плувка. За стръв се ползват зрънца царевица, варено жито, бял червей, тесто и др. Понякога се случва в даден момент рибата да кълве на определeна стръв, а в следващия момент да не проявява интерес. Ето защо по-опитните рибари препоръчват запасяването с няколко вида стръв. Иначе риболовът на плувка може да стартира още през първите пролетни дни. Ловенето на плувка е подходящо, когато не се целим в едри екземпляри. В противен случай по-добре заложете на дъно.
Почистване на каракуда
Както вече разбрахте, каракудата не е едра риба, но пък има много кости. Преди почистване рибата се измива хубаво със студена вода. След това се отстраняват люспите. По-дребните екземпляри до стотина грама се пържат цели, като по желание се отстраняват главите и опашките. По-едрите риби се разполовяват покрай гръбнака и се изчистват от вътрешностите и всичко, което е ненужно. След това можете още веднъж да измиете месото и да го подсушите. Нерядко таранката носи уханието на водоема, който е обитавала.
За да го премахнете, можете да накиснете почистеното месо в прясно мляко за известно време. Тъй като уловените екземпляри са предимно женски, в коремчетата им може да бъде открит хайвер. Той се почиства от ципите, след което се измива. Оставя се малко настрана, докато се отдели водата, след което се посолява и се слага в буркан. В този си вид хайверът се държи две седмици в хладилник. След като цветът му стане оранжев, той може да бъде приготвен.
Готвене на каракуда
Месото на таранката не е от най-луксозното, но пък не може да се отрече, че е апетитно, стига да се почисти и приготви добре. Вярно е, че рибата има доста костици, но при пържене по-малките от тях се стопява, така че работа ще ви създават после единствено едрите. По-големите каракуди могат да бъдат употребени в повече ястия, отколкото малките. Те могат да бъдат запечени, сварени опушени, панирани или мариновани. Съчетават се добре с домати, моркови, лук, чесън, картофи и варен боб. Подходящи подправки за каракуда са магданоз, копър, черен пипер, девесил, куркума и др.
Ползи от каракуда
Каракудата съдържа полезни витамини като А, В, С, D и Е. Тя също така е източник на мед, цинк, манган, йод и др. Консумацията на този вид риба (а и не само) действа общоукрепващо на целия човешки организъм, стимулира работата на мозъка и подобрява умствените способности. Яденето на риба е полезно също така и за зрението. Ето защо учените съветват да се похапва риба поне един път в седмицата.
Коментари