След Сирни Заговезни българската църква отбелязва църковния празник Тодоровден. Денят е посветен на Свети Теодор Тирон и се чества в първата събота след Заговезни. Този празник се нарича още Конски Великден!
Традицията на Тодоровден повелява да се провеждат конни надбягвания, известни още като (кушии), които и до днес преминават шумно и весело в много части от България. Българите вярват, че на този ден Свети Тодор облича девет кожуха, яхва бял кон и отива при Господ да моли да дойде лятото.
Празникът обединява надеждата за здраве, щастие, добро бъдеще на младите.
Народното поверие гласи, че в този ден Свети Тодор обхожда полето със своя кон да провери как растат посевите. Щом пристигнел в Царството Господне, Свети Тодор забивал копие в земята, на него връзвал коня си. Когато от земята се вдигнела пара, чак тогава неговото желание се изпълнявало.
Народът свързва празника с надеждата за плодородие и Тодоровден се тачи от млади и стари. Щом Слънцето се покаже, стопанката на къщата замесвала обреден хляб с формата на подкова, украсен с орехови ядки или варена царевица. Намазва се с мед и се раздава на близките.
Преди това се проверява от свекървата дали е добре изпечен и чак тогава се начупва. Така се сближавали свекърва и снаха и старите приемали младата булка. От хляба се поставя и в яслите на конете да са здрави и да имат богато потомство.
Хлябът е известен още с името копито, конче или просто Свети Тодор. На този ден конете се сресват празнично, а в гривите им момите вплитат сини мъниста против уроки или връзват червени конци, да ги пазят от лоши очи. Най-голямо внимание се отделя на конската опашка. Първо се сресва, после се сплита и се украсява богато.
Неделята преди този празник се нарича Тодорова неделя. Всеки ден до празника момите поставяли под възглавницата си три скилидки чесън и три зърна царевица. По сънищата си можели да гадаят за своето бъдеще - кога и за кого ще се омъжат. Миели косите си с вода, в която има сламки от яслите, за да имат и те здрави и лъскави коси, като конски гриви.
Бабите за пръв път подстригвали децата след зимата. Затова на някой места се казва остриган като магаре през март.
Кушиите се провеждали на широка поляна - там се събирало цялото село да гледа как печели най-бързият кон. Награда била торба с овес и венец на главата. Стопанинът правел почитна обиколка из селото, а после давал обилна почерпка в своя дом.
Празникът завършвал с хора.
Трапезата на Тодоровден е съставена задължително от питка за Тодоровден - обреден хляб подкова.
Рецептите за Тодоворден включват още леща, картофи, гъбена чорба и варена царевица.
Честито на всички празнуващи !
