Звънецът би за голямото междучасие и детските гласчета закънтяха из целия училищен коридор.
- Един чипс, моля.
- Два чипса.
- Чипс и хамбургер за мен.
Ябълката стоеше в ъгълът и като че ли никой не я забелязваше. Никой не поглеждаше към рафта с плодове и зеленчуци. Сълзи започпнаха да се стичат по румените бузки на ябълката.
Чипсът гордо виреше глава и усмивката не слизаше от лицето му. Но изведнъж като че ли някаква сила дойде върху ябълката, тя се изправи и застана срещу чипса и с голяма власт заяви:
- Какво си мислиш ти? Та ти си толкова вреден, пък и мазен.
От към рафта на плодовете се чу тънкото гласче на банана:
- Пък и децата бързо напълняват от теб.
Морковчето и то не можа да се стърпи:
- Зеленчуци който не яде, той голям не ще да порасте.
Бурни аплодисменти и викове последваха след това. Чипсът целият се изчерви. Нямаше думи с които да се защити. В този момент той се почувства победен.
Ябълките всички скочиха и в един глас викнаха:
- Не си ли чул, не си ли разбрал, че една ябълка на ден, държи докторa далече от мен.
Последваха отново бурни овации. Ето, че това беше победата на ябълките.
- Една ябълка.
- Две ябълки, ако обичате.
- Не, не, не чипс за мен, банан искам.
Звънецът отново би, междучасието свърши. От този ден нататък всяко дете си вземаше само ябълки или някакъв друг плод или зеленчук. Никой вече не си и помисляше за чипса. Той беше победен.
Коментари