Бигосът е традиционно ястие за полската, за литовската и белоруската кухни ястие, което се приготвя със зеле и месо.
Произход на думата бигос
Произходът на думата бигос според Анджей Банковски е неясен. Може да е заимствано от немското причастие begossen или beigossen от глаголите begießen (обливам, поливам) i beigießen (доливам). Също така е възможно и да произхожда от италианското bigutta (съд за варене на бульон). Не е изключено наименованието да е комбинация от двете.
Първоначално това название е използвано за начина на рязане (режа нещо на парчета 1534 г.), малко по-късно така се нарича желирано нарязано месо (1588 г.). През XVIII това вече представлява ястие от готвено зеле и нарязано месо. От XVII век думата се използва с по-широко значение като рязане, а преносно се използва в смисъл сека на малки парченца.
Според авторите на немските готварски книги думата бигос произлиза от латински и означава два вкуса. Първата сричка би означава двоен, а другата - гос, произлиза от вкус. И именно тези два вкуса трябва да са основите на бигоса – киселото зеле и бялото прясно зеле.
Как се приготвя бигос?
Съществуват много начини за приготвянето на бигоса /разгледай галерията/. Но всички се придържат към едни и същи основни съставки, различавайки се единствено и само в някои добавки и реда на тяхното добавяне. Основните съставки на старополския бигос са киселото зеле, прясното зеле (някъде се използва само кисело), различни видове месо и колбаси, сушени гъби, сушени сливи, лук и подправки.
Всичко това се задушава поне няколко дни (колкото по-дълго, толкова по-добре). Готовото ястие трябва да има гъста консистенция и тъмнокафяв цвят, след като се сервира в чиния, не трябва да изтича сос. Вкусът му е пикантен, леко сладко-кисел (но не прекалено), със силна миризма на пушения бекон, сливите и дори дивечово месо.
По време на задушаването може да се долива сухо червено вино, което още повече подсилва вкуса на бигоса. Съгласно традицията, за облагородяване на вкуса се добавя и известно количество сладко вино, например малага. Днес за тази цел се използва мед, който обаче не присъства в старите готварски книги.
Вкусът на бигоса зависи до голяма степен от качеството и разнообразието на месата и колбасите. В старополската кухня за бигоса са се използвали ценните остатъци от печеното, които доста обогатявали вкуса. По това време бигосът е поднасян без запръжка.
В днешно време в някои области на Полша се добавят доматено пюре, както и билки и различни подправки: ким, майорана, бахар. Съгласно традицията се добавя и сладко от сливи. Според някои рецепти – количеството на месото трябва да бъде колкото това на зелето.
Направен само с кисело зеле, бигосът е доста по-кисел. Ако се приготвя в този вариант, киселото зеле се измива под течаща вода или дори да се кипва предварително.
Начини на сервиране на бигос
Традиционно бигосът се сервира най-често като горещо предястие, поднася се с пълнозърнест хляб и водка (чиста или билкова – въпрос на предпочитание).
Бигосът е сред едно от малкото ястия, които не губят вкусовите си качества след многократно претопляне, а дори напротив – с всяко следващо подгряване вкусът става още по-хубав. Зимата например можете да оставите бигоса дори на отвън на перваза на прозореца, което също допринася за неговия вкус. Претопляйки бигоса, трябва да се полива с червено вино, което обогатява неговите кисело-винени качества и аромат.
Вариации на бигос
• Литовски бигос – със зеле и като добавка – кисели, винени ябълки;
• Хултайски (старополски) бигос – с преобладаващо съдържание на ситно нарязани месо и сланина;
• Унгарски бигос – подправен с лют пипер и сметана;
• Бигос по ловджийски – с парченца от печено сърнешко, еленско или заешко и с допълнение от сушени шишарки на хвойна;
• Вегетариански бигос – месото се замества от соеви късове и вегетариански колбас;
• Бигос с тиквички – тук зелето е заменено от тиквички.
Коментари