Професор Чарлз Спенс е автор на книгата Гастрофизика: Новата наука за храненето. Ученът е експериментален психолог в Оксофордския университет. В работата си се фокусира не върху това, което хората казват, че мислят за храната, а върху това, което правят, и защо го правят. За да се разбере това, трябва да се проникне дълбоко, да се проникне в ума.
Интересът на Спенс към начина, по който възприемаме храната, е породен още в детството му, благодарение на дядо му, който е бил собственик на бакалия. Той е поръсвал кафе на зърна зад щанда с храна, а при влизането на клиент ги стъпквал, освобождавайки опияняващ аромат на кафе. Това, което бакалинът е знаел интуитивно, а внукът му доказва научно, е, че на всички ни се влияе по отношение на храните и напитките, без да го знаем. С гастрофизиката Спенс ни дава много храна за размисъл.
Често става дума за очаквания – има значение какво мислим за това, което ще ядем. И когато вилицата се запъти към устата, умът вече е решил дали му харесва, или не. Дегустацията на нещо горчиво може да ви накара да се чувствате по-враждебно. А опитването на нещо сладко води до по-романтични чувства. Дори мисленето за любов може да ви накара да смятате, че водата е по-сладка.
Очакването ни за вкуса на храната е също толкова вероятно да повлияе върху възприемането й, колкото ни въздействат цветът и мирисът й. Така че изглежда, че и вкусът ни е ненадежден свидетел. Спенс казва, че без мириса е трудно е да разберете дали това, което дегустирате, е лук или ябълка, червено вино или студено кафе.
Спенс поставя интересни въпроси като: Може ли да се вкуси формата на храната. Оказва се, че сервираната в закръглени форми храна се възприема като по-сладка, отколкото сервираната в ъгловати. Ако храната е сервирана в бели чинии, ни се струва по-сладка и ароматна, отколкото ако е в черни.
Направено в САЩ изследване е установило, че уязвимите пациенти, страдащи от болестта на Алцхаймер, са увеличили с 25% приема си на храна и с 84% на течности, когато са преместени в чинии и чаши с висок контраст на цветовете. Не е изненадващо, че търговците и специалистите по продажби се възползват от това.
Представете си, например, опаковка на супа, на която има купа с храната. Ако на снимката има лъжица и тя е отдясно, има 15% по-голяма вероятност да я купите, отколкото ако приборът е отляво. А обяснението е съвсем просто – повечето хора работят с дясната ръка и се идентифицират с дясното, дори и без да го съзнават.
Ресторантите също са в играта. Спенс посочва проучвания, които показват, че плащаме два пъти повече за храната, ако изглежда по-привлекателна. Когато свири класическа музика, харчим повече. Ако музиката е бърза, ще ядем и ще си тръгнем бързо, но ако е бавна, ще прекараме 10 минути по-дълго в хранене.
Изследователи във Великобритания са сменили музиката, която свири в сектора с вината в супермаркет. Когато свирела френска музика, повечето клиенти купували френско вино, когато пуснали немска, повечето хора взели немско.
Оказва се, че умовете ни правят трикове на вкусовите ни рецептори. Не можем да вярваме на това, което виждаме, да не говорим за онова, което вкусваме, а и спомените ни са подозрителни. Освен това Спенс ни кара да се замислим какво би могло да се случи с храната в недалечно бъдеще – направена от 3Д принтери, вибриращи вилици, неща от научната фантастика.
Коментари