Храната, която консумират космонавтите, скоро ще влезе в българската кухня. Родната космическа храна ще ни струва 5 лв.
Само срещу 4-5 лева на порция всеки българин ще може да се сдобие с храна от космическия рецептурник. Той се поддържа от БАН от повече от 30 години. България е третата страна в света, която е започнала да произвежда такива храни. Сред тях се отличават супи, сарми, лютеница, боза, плодове и зеленчуци.
Продуктите за космоса са лиофилизирани – т.е. продукти, от които е изтеглена водата, за да станат космически. Всеки, който иска да ги опита, може да си поръча такива от Института по криобиология и хранителни технологии.
Храните, предназначени за космическото пространство, са предварително замразени, а след това и изсушени. Получени чрез сюблимация и лиофилизация, от тях се изтегля влагата, като в същото време се запазват хранителната им стойност, минерали и полезни вещества.
Космическата храна бе предложена на обикновени граждани на Научно парти в Музейко в София. Доц. д-р Илиана Начева, ръководител на лабораторията по лиофилизация и специализирани храни, в която се случва това готвене за космическите условия и колегите ѝ, предложиха на всеки желаещ да опита мостри от храната по време на междугалактическата си разходка.
В музея бе изложен поднос с изсушено (лиофилизирано) сирене, плодово мляко, ягоди, праскови, кайсии, сливи. Интересното е, че когато им се добави вода, продуктите връщат нормалния си вид. Така например в порция сирене от 100 г след всички тези процедури остават едва 10-15 грама. Всеки, който иска да си поръча този грамаж, трябва да заплати 4-5 лв. От института поясняват, че цената може да варира в зависимост от поръчаните количества.
В момента най-честите консуматори на лиофилизирани продукти са алпинисти и спортисти, на които им трябват храни с дълъг срок на годност. Когато една храна е преминала през този процес на обработка, тя е годна до 5 години и повече.
В последно време към космическия рецептурник се обръщат все повече вегетарианци. Въпреки че България разработва тази технология от години, към момента зад орбита не ядат от родната космическа храна, което принуждава специалистите да търсят нови начини да използват уредите си за сушене.
