Сармите са едно от любимите ястия на българина. Едва ли има семейство, в което да не се приготвят, пристигне ли зимата и наближи ли Коледа. Вкусът на кисело зеле и запържено смляно месо могат да оправят настроението на всеки в дългите мрачни и студени дни на декември.
Разбира се, както за всичко на Балканите, така и за храната, така и за сармите, няма разбирателство кой е авторът и за чия национална гордост става дума. Апетитните зелеви, а понякога лозови листа с пълнеж от кайма и ориз са традиционно ястие освен у нас, и в Сърбия, Румъния, Турция, Гърция, а също и в Азербайджан, Армения, Иран, Ирак и други.
И все пак кой ги е измислил?
Историците свеждат споровете си до пределите на Гърция и Турция. Според една част от кулинарните изследователи византийците първи са измислили сполучливата комбинация и са се радвали на вкусни сарми още в античността. Изследователите от Средновековието открили, че към гръцката античност водят и ястия, подобни на днешните мусака и кюфтета.
Не са малко обаче и онези, които приписват сармите на османските завоеватели. При всички положения името на сармите идва от турската дума sarmak, която означава “завивам”. В Турция сармата има и друго име dolma, от dolmak, което на турски означава “пълня”.
Не е възможно да се изброят всички видове рецепти за сарми. В Турция например сармите се правят освен от лозови и зелеви листа, и от листа от тиквички, патладжан и тиква.
Ако сармата (или долмата) е с кайма, тя се сервира с кисело мляко, суха мента, червена чушка и олио. Там е традиция сармичките да се ядат студени като предястие. Освен с ориз, те могат да бъдат пълнени с булгур и месо, с кедрови ядки, стафиди и дори със сушени череши.
В Гърция, България, Сърбия, Румъния и други балкански страни, постните сармички с лозови листа също се сервират студени преди основното. Зелевите сарми обаче стават по-големи и те обикновено се сервират топли и като основно ястие. У нас рецептата също е преживяла различни видоизменения и често сармите се пълнят освен с месо и ориз, и с боб, дори и с риба, а лукът, вместо кромид, понякога е и праз.
Сармите присъстват в не една и две интересни истории - от хилядолетните легенди до днешните исторически и политически сблъсъци. В Сърбия например сармите се превърнаха в част от предизборната кампания на един от кандидатите за президент през 2017 година, Любиша Прелетачевич. Неговата партия се казваше SPN, съкращение от Sarmu Probo nisi, което в превод означаваше “Не сте ли пробвали сарми”. С нея Прелетачевич се класира на трето място в надпреварата.
Авторството върху сармите измъчва и народите на Армения и Азербайджан. Заради нерешените спорове по въпроса азерите разказват легендата за арменката Тангик, която не умеела да прави сарми и затова откраднала рецептата от азерската си съседка Телло.
Разбира се, който и да е авторът и в каквито и комбинации да се съчетават продуктите, сармите не загубват очарованието си на една от най-вкусните храни на Балканите.
