Клей

Клей

Клей, известен още прополис, представлява съвкупност от смоли, восък и прашец от цветове или растителни пъпки. Той притежава жълтеникав, зеленикав или кафяв цвят. Специфичното за това вещество е, че е обогатено с ензими. Всъщност то е минало през млечно кисела ферментация в пчелната храносмилателна система. Клеят е много популярен продукт както в медицината, така и в козметиката, тъй като влиза в състава на различни видове лечебни продукти и се явява значим компонент при направата на разкрасителни средства.

Събирането на клей е занимание, характерно за пчелите. Според експертите средно голямо семейство пчели носи до 300 грама клей през годината. Този процес зависи от различни фактори, например от растителните видове в района и климата. Те го внедряват в кошерите и го употребяват за дезинфекциране. Интересно е как с това вещество те обработват килийките, преди в тях да бъдат снесени яйца. С клей тези жужащи насекоми запълват всички нежелани отвори в кошера. Те също така го използват, за да покрият и запечатат мъртвите животни, намиращи се кошера. Тоест по този начин предотвратяват възникването на болести.

Клеят се събира от различни растения. Сред най-посещаваните от пчелите видове обаче са тополите, кестените и върбите. Докато това се случва, целият кошер е покрит с дезинфекциращото вещество. Хитроумните насекоми също се обвиват с него, за да са напълно спокойни, че няма да бъдат нападнати от микроби. Прясно изнесеният от кошера клей се отличава с мека консистенция. Той има ухание, едновременно напомнящо на мед и восък. Притежава още блясък. Докато е съвсем пресен, клеят лесно се подава на обработка. С течение на времето става по-твърд и по-тъмен.

История на клей

Пчели

Лечебните свойства на клей са познати на човечеството още от Древността. Въпреки това свойствата му не са напълно разгадани и по тази причина съвременните учени продължават да го разнищват. Клеят се е употребявал като антисептично средство от египтяните. Смята се, че с него те са обработвали и трупове, за да ги мумифицират. Персийският учен и лекар Авицена горещо препоръчвал клея за обработване на рани с цел по-бързото им зарастване. За инките пък се смята, че са приемали клей, за да намалят треска. Другото име на клея - прополис, е с гръцки корени - про – пред, и полис – град, крепост. То се свързва с употребата му от пчелите за защита на кошера от бактерии и други вредители.

Състав на клей

Както вече споменахме, изследванията върху клея все още продължават и по тази причина неговият химичен състав не е напълно ясен. Но това, което вече знаем за него, само доказва колко богато на полезни вещества е той. В субстанцията се крият повече от 140 активни съставки. Множеството проучвания дават да се разбере, че в клея има растителни смоли, цветен прашец, восък, органични киселини, аминокиселини, флавоноиди и др. В състава му присъстват минерални вещества като цинк, желязо, магнезий, мед, калий, кобалт, калций, фосфор, натрий и др. Той е източник на витамин А, витамин В1, витамин В2, витамин В5, витамин С, витамин Е.

Избор и съхранение на клей

На пазара най-често се среща разтвор на клей, който е познат като клеева тинктура. Тя трябва да се държи на сухо и по възможност тъмно място. Ако се сдобиете с клей от пчелар, трябва също да го съхранявате в сухо, тъмно и хладно помещения, където температурата да не надвишава 25 градуса. Трябва да се постави в херметически затворен съд.

Преди затваряне той се изсушава няколко дни на стайна температура. Не се препоръчва да се оформят някакви топчета от него, тъй като има риск да се превърнат в убежище за вредители. В началото клеят е със жълтеникав или зеленикав цвят, но с годините потъмнява. При правилно съхранение може да се използва в продължение на седем години.

Събиране на клей

Събирането на прополис от пчеларите става с помощта на своеобразен капан, който представлява решетка или мрежа с рамка, която се слага в горната част на кошера. Обикновено те извършват това в края на лятото, когато започва да става по-хладно. Така пчелите решават, че е време да изолират кошера и ще опитат да запечатат пролуките на капана с клей.

Прополис

Тук е важно дупките да не са с диаметър по-голям от 5 мм, тъй като за запълване на големите отвори насекомите използват восък, а не клей. След това, преди да е настъпила зимата, капанът се вади. Най-добре това да се стори, когато температурите са паднали под 0 градуса по Целзий. Но ако времето се окаже топло, решетката може да бъде поставена в хладилник за няколко дни. При ниска температура клеят се втвърдява и лесно се отделя от капана.

Ползи от клей

Заради сложния си химичен състав клеят се е превърнал в помощно средство против куп заболявания. Доказано е, че той притежава противовирусно, антибактериално, антисклеротично, спазмолитично, антиоксидантно, хипотензивно и детоксиращо действие. Клеят се явява враг на бактерии като Salmonella, Staphylococcus и Bacillus haemolyticus. Той лекува изгаряния и кожни проблеми и спомага за по-бързото зарастване на рани. Приемането на клей спомага за намаляване на кръвното налягане, действа общоукрепващо и предпазва от образуването на тумори.

Той е ефективен при още редица проблемни състояния. Така например помага при проблеми в устната кухина като гингвинит и парадонтоза. Клеят облекчава гинекологични проблеми, подсилва простатата, притъпява симптомите при някои алергии и спомага за поддържане на здрава костна система.

Той се препоръчва още при заболявания на дихателната система, стомашно-чревния тракт и проблеми с периферната нервна система. Клеят може да се приема вътрешно или да се прилага външно. Той може да бъде открит под формата на тинктури, гранули, сиропи, мазила и др.

Рейтинг

5 0
4 1
3 1
2 1
1 0
Дай твоята оценка:

Коментари

Изпрати