Арника

Арника

Красивите и ароматни, на пръв поглед съвсем безобидни цветове на арниката не бива да ви залъгват – тази планинска билка, която напомня доста на маргаритка, съдържа токсични съединения, които рязко повишават кръвното налягане и могат да доведат до трайни увреждания на сърцето.

Това е причината рафинираните масла и запарки от арника да са абсолютно противопоказни за перорална употреба. При външно приложение обаче, арниката е извънредно ефикасен лек за болки в мускулите, кръвонасядания и контузии.

Арниката (Arnica Montana) е диворастяща билка, която произхожда от Европа, но се култивира и в САЩ. Среща се от Пиринейския полуостров до южните части на Скандинавия, през Сибир и Карпатите, чак до Западна Азия.

Съществува и т.нар. фалшивата арника (Heterotheca inuloides), която расте в Мексико и югозападната част на САЩ, която на външен вид е сходна с планинската арника, която вирее свободно и у нас.

Силният и приятен аромат на арника може да се усети в районите с надморска височина от 600 до 3000 метра, където предпочита влажни и не задължително богати почви.

Арниката е многогодишно тревисто растение с късо, цилиндрично, червеникавокафяво коренище. От него тръгват голям брой тънки коренчета. Самото стъбло на билката е високо и окосмено, завършващо с красиви жълтооранжеви, събрани в кошнички на върха цветове.

Арника

Арниката цъфти през май-септември, а цъфти през юни-юли. Понякога я бъркат с невена, с който няма нищо общо. Използваемите части на арниката са предимно цветовете и в по-редки случаи надземната част, а още по-рядко корените.

От векове наред арниката се е ценяла високо в традиционната европейска медицина. Първите сведения, които посочват използването на лечебните й свойства са от началото на 16 век. Твърди се, че дори немският философ и поет Йохан Волфганг фон Гьоте (1749-1832), пиел чай от арника за облекчаване на стенокардията си.

В нашите климатични условия арника може да бъде изключително подходящо за култивиране лечебно, етеричномаслено и медоносно растение, но за жалост няма такава масова практика. Арниката обаче е една от най-известните билки в хомеопатията, където максимално се използват нейните полезни действия заради болкоуспокояващото и противовъзпалителното й действие.

Състав на арниката

Мощната лечебна сила на арниката се крие в нейните съставки. В красивите цветове на билката се таят цели 150 на брой активни вещества. Навярно най-важната от тях е силициевата киселина, която позволява на арниката да оказва толкова силна лечебна и възстановяваща сила.

Силициевата киселина оказва регулиращо външните и вътрешни възстановителни процеси в човешкото тяло действие. Тази киселина е изключително важна в случаи на мускулни и тъканни травми, защото именно тя активизира самолечителните сили на нашия организъм.

В състава на арниката влизат огромен брой флавоноиди, полизахариди, сескитерпенови лактони, но освен това слузно вещество и много етерични масла, в това число и тимол. В арниката се съдържа фруктоза, танини, смола, инулин, каротиноиди и още мн. др. Две от химическите вещества в арниката – хеленалин и дихидрохеленалин притежават успокояващи и противовъзпалителни свойства, когато се абсорбират от организма през кожата.

Приложение на арниката

Арника

Използвана от векове в традиционната народна медицина, днес арниката е сертифицирана като лечебно средство за външно приложение при контузии, кръвонасядания и болки в мускулите от авторитетната немска държавна агенция за безопасност на лечебните растения, която се счита за водеща световна институция в областта на фитотерапията.

Арника в аптечната верига може да откриете под различни форми – като гел, крем, мехлем, тикнктура. Използва се често и за компреси. За целта пригответе силна запарка от 2 ч.л. цветове от арника и 1 ч.ч. вряла вода. Охладете запарката, потопете в нея чиста кърпа и наложете върху засегнатия от нараняване или болка участък.

Ползи от арника

Арниката е билка, която е изключително ефективна при кръвонасядена, навяхвания и разтежения, болки в ходилата, всякакви контузии, бурсит и тендинит и синдром на карпалния канал. Растението се приема само като хомеопатично лекарство за шок, травма или болка.

Някога арника се е приемала за лечение на стенокардия и сърдечна недостатъчност, но днес рядко има такова предназначение заради риска от токсичност.

По целия свят арника се използва успешно при лечение на рани, хемороиди, натъртвания, зъбобол, мускулни болки, бронхит, стомашни болки, диария и менструални болки. Някои бременни приемат арника за по-безболезнено раждане.

В народна медицина в Русия арниката се използва за лечение на маточни кръвоизливи, миокардит, атеросклероза, стенокардия, изтощение, а освен това и сърдечна недостатъчност, навяхвания, натъртвания и косопад на нервна почва.

Голямата сила на арниката е да разнася кръвонасядания, с което помага на организма да абсорбира натрупаната в засегнатите тъкани кръв. Крем или мехлем, съдържаш 5-25% екстракт от арника, прилаган по няколко пъти на ден, облекчава болките и редуцира отока и синините. Ако предпочитате тинктура, смесете 1 част от нея с 3-10 части вода, потопете в разтвора чиста кърпа и наложете натъртеното място.

За ограничаване на кръвонасядането може да прилагате 1-2 таблетки от хомеопатичния препарат Арника с потенция 30С възможно най-бързо след получаване на контузията. Задължително дозирайте според указанията на опаковката.

Арника

Терапията на леки навяхвания с арника е много популярен метод за облекчаване на болки. Билката подобрява кръвообращението, повишавайки притока на хранителни вещества към мускулите и едновременно с това стимулира разграждането на определени странични продукти, като млечната киселина например, отделени при травмата.

Ако в края на работния ден краката ви са толкова уморени, че усещате как пулсират, само трябва да ги потопите в топла вода, към която сте добавили 1 с.л. тинктура от арника. Скоро болката е облекчена заради подобряването на кръвоподаването към ходилата. Арникста действа добре при ухапвания от насекоми, последвани от болка и сърбеж.

Вреди от арника

Вътрешната употреба на арника е строго противопоказна, освен като хомеопатично средство, когато е силно разредена и не е опасна за здравето. Арника не бива да се прилага в близост до очите, устата и открити рани, защото е токсична билка. В никакъв случай не третирайте открити рани с масло от арника – в най-добрият случай ще предизвика само дразнения. Дори малки дози от растението са токсични и трябва да се прилагат единствено под надзора на специалист.

Ако имате алергия към съдържащия се в арниката хеленалин, редовната употреба на билката може да предизивика контактен дерматит – безобиден, но изключително неприятен обрив. Арниката съшо така е противопоказна за хора с алергии към хризантеми или към други членове на сем. Сложноцветни. Най-висок е рискът, ако използвате арника системно, особено на тинктура с твърде висоа концентрация.

Рейтинг

5 3
4 2
3 3
2 0
1 0
Дай твоята оценка:

Коментари

Изпрати