Растенията с името Блян (лат. Hyoscyamus), известни още с народните имена попадийка, бленка и буника, са малък род от 4 растения от семейство Картофови (Solanaceae).
По-известни от тях са: Бял блян (Hyoscyamus albus) и Черен блян (Hyoscyamus niger), които са включени в списъка с лечебните растения на България. От двете растения значително по-разпространено и познато е Черният блян.
История на Блян
Авицена е написал преди повече от 1000 години: „Блянът е отрова, която причинява лудост, лишава паметта и причинява задушаване и демонично обладаване“.
Средновековните романи, подобно на съвременните телевизионни сериали, изобилстват от сцени на битки, сбивания, интриги, чиято развръзка често е отрова. Като се има предвид разпространението на бляна и наличието му сред знахари и лечители, не е трудно да се предположи, че отровителите без много усилия и евтино са премахнали противниците от сцената на живота.
В средновековна Европа се е приготвял т.нар. вещерски мехлем, който е включвал екстракт от плодовете на черен блян и беладона (беладона). Този мехлем, нанесен върху кожата, предизвиквал цветни халюцинации.
През Средновековието използването на бляна се свързва с магьосничество, а по-късно е използвано като лекарство и упойващо средство, дори е била и широко култивирана, за да се отговори на търсенето ѝ.
В индо-тибетската медицина семената от черен блян се използват за лечение на инфекциозни заболявания и не само. Също така използвали листа и семена за приготвяне на болкоуспокояващи за локални възпаления, абсцеси, тумори. Правели са мехлеми за костна туберкулоза и отвари за безсъние и невралгия. В монголската медицина черния блян е доказано средство за лечение на антракс, еризипел, дифтерия и едра шарка.
Амирдовлат Амасиаци пише през 15 век за маслото от блян, което според наблюденията предизвиква сън и следователно е полезно при безсъние. В работата на известния арменски лекар се казва също, че билката спасява от язви по главата, възникващи от излишък на жълта жлъчка, опушването на тялото със семена от блян помага при хемороиди, укрепва органите и състава на тялото. Под формата на напитка и лапа беляна облекчава всякаква болка, например лапа с оцет и масло лекува силен зъбобол, а сокът от растението, накапан в ухото, облекчава тъпа болка.
Хиероним Бок в своята билкарска книга, публикувана в края на 15-ти век, също пише, че зъбоболът може да се успокои от корен от блян, ако се вари с оцет и след това се държи в устата.
Описание на Блян
Растението е отровно (особено семената), всички органи съдържат до 1% тропанови алкалоиди - в големи дози може да причини силна възбуда и отравяне!
Представителите на рода Блян и в частност Черния блян са освен лечебни и силно токсични растения! Освен това миришат много лошо. Коренът на Черния Блян е тъмен на цвят, дълъг и доста дебел. Розетката на това растение се състои от елипсовидни венчелистчета с нарязани ръбове.
Растението достига до 1 метър височина, като стъблото му е мъхесто и расте винаги право с разклонения. Цветовете са с неправилна форма. Периодът на цъфтеж на бляна е средата на май - средата на есента, като семената узряват през юни. Неговата отличителна черта е високата производителност, тоест произвежда много семена. Плодовете на бляна са малки кафяви семенца, които са събрани в кутийка, наподобяваща кана. Една кутийка може да съдържа до 500 семена. Предпочита да расте по краищата на ниви, в градини, в изоставени ниви.
Опасности от Блян
Тъй като Черния блян е много отровен, при събирането и сушенето му не трябва да докосвате с ръце очите, устните, носа, а в края на работата трябва да измиете добре ръцете си. Признаци на отравяне с блян са: поява на сухота в устата, жажда, особен блясък на очите, повръщане, кожен обрив, тахикардия, аритмия, възбуда, конвулсии и кома, намалено изпотяване, неясен говор, затруднено говорене, дисфагия, нарушения на зрението, топла зачервена кожа, пирексия, гадене, повръщане, фотофобия, задържане на урина, раздуване на пикочния мехур, сънливост, хиперрефлексия, слухови, зрителни или тактилни халюцинации, объркване, безпокойство, дезориентация, делириум, маниакални епизоди, агресивност и борбено поведение.
Първа помощ при отравяне с Черен блян: предизвикайте повръщане, като изпиете колкото се може повече вода, но не по-малко от 1 литър, след което натиснете корена на езика. Можете да добавите кристал калиев перманганат към водата. След прочистване на стомаха се приемат 3-4 г активен въглен. Реанимацията трябва да започне, когато се появят първите признаци на отравяне, без да се чака пристигането на линейка.
Химичен състав на Блян
Листата съдържат отровни алкалоиди - атропин, хиосциамин, скополамин (хиосцин), глюкозиди - хиосципикрин, восъчно вещество - хиосцерин, хиосцисерин, белтъчини, гума, захар, калциев оксалат, тлъсто масло и следи от етерично масло. Семената съдържат горчив глюкостад - хиосципикрин, тлъсто масло - от олеинова (22, 4%), линолова (71, 3%) и други киселини (6, 3%).
Лечебни свойства на Блян
Сред полезните свойства на бляна:
- Съдържа скополамин, който помага за отпускане на гладките мускули, а също така спомага за увеличаване на броя на контракциите на сърдечния мускул;
- има хипнотични свойства - когато се използва правилно, намалява двигателната активност;
- може да се използва и за намаляване на активността на изпотяване.
Препаратите от черен блян имат периферен m-антихолинергичен ефект, свързан с наличието на тропанови алкалоиди в растението. Лекарствата намаляват или спират спазмите на гладката мускулатура на червата, жлъчните и пикочните пътища, в по-малка степен действат върху гладката мускулатура на бронхите. Те инхибират отделянето на слъзна течност, слюнка, слуз и стомашен сок.
В зависимост от съдържанието на скойоламин в суровините, ефектът му върху централната нервна система е двусмислен. С преобладаването на съдържанието на този алкалоид, растението често има седативен ефект, инхибира процесите на възбуждане в двигателната зона на кората.
Използване на черния блян в народната медицина
Официалната медицина не използва растението! Изключения са направени за семената в Дания, Франция, Португалия.
В хомеопатията есенцията (от прясно растение) се използва при маниакално-депресивни психози, конвулсии, нервни тикове, неврози и заекване при деца, конвулсивна и рефлекторна кашлица, зрителни смущения, нимфомания.
В народната медицина черния блян е седативно, антиконвулсивно, аналгетично средство при паркинсонизъм, невралгия, нимфомания, конвулсии, главоболие, бронхиална астма, хроничен бронхит, пневмония, нервни тикове, нервна възбуда, истерия, спазми на пикочния мехур, дизуретични явления, алгоменорея, менопауза, жлъчно-каменна болест, спазми на стомаха, дизуретични явления, алгоменорея, при менопауза, ревматизъм. Екстракт от растението се използва при злокачествени новообразувания.
В монголската народна медицина - използва се при антракс, еризипел, дифтерия, едра шарка. В Башкортастан се проилага за детоксикация при ухапвания от бесни животни. Надземна част се прилага в тибетската медицина при хелминтози и педикулоза.
Корените на растението се прилагат външно при абсцеси, ревматизъм.
В народната медицина отвара от надземната част на черния блян (под формата на бани) се прилага при ревматизъм и ишиас, а отвара в мляко - външно при фурункулоза.
Екстрактът от листата на черния блян има антиспастично и болкоуспокояващо действие и се използва при заболявания на стомашно-чревния тракт. Листата също влизат в състава на билкови смеси, използвани при бронхиална астма. Маслен екстракт от листа (върху растително масло) е част от мехлеми за разтриване като местна упойка при невралгия, ревматизъм.
В акушерската и гинекологичната практика екстракт и масло се използват при дисменорея, вагинизъм, мускулни спазми на шийката на матката, ректума, уретрата.
В монголската медицина прах от растението външно се използва за кожни и венерически болести, краста, екзема, трихофития, сифилис; като противоглистно средство.
Пресен, сок външно (апликации, лапи) се използва при артралгия, фурункулоза, абсцеси, луксации, гнойни рани, тумори, невралгия на лицевия нерв, парализа, зъбобол.
Отвара (в растително масло) - при подагра, артралгия, миалгия, фурункулоза, респираторни инфекции, плеврит, отит, натъртвания; мехлем, супозитории - спри спазми на гладките мускули на ректума, шийката на матката, пикочните пътища.
При големи възпалителни процеси в устата е необходимо да се пушат изсушените листа на това растение и да се държи димът в устата.
Предупреждение!
Растението е отровно, Не предприемайте самолечение! Консултирайте се със специалист фитотерапевт и задължително с лекар!
