Сантолина

Сантолина /Santolina/ е красив цъфтящ храст, който достига до 50 см височина. От рода на сантолината са познати 10 вида растения, произхождащи от Западното Средиземноморие.

Сантолините са многогодишни тревисти растения, които принадлежат към семейство Сложноцветни.

Ниските им стъбла се разклоняват много богато и красиво, разстилайки се на ширина. Наподобяват на малки пухкави храстчета. Малките им цилиндрични и назъбени листа са разположени много плътно по разклоненията.

Отглеждане на сантолина

Сантолина може да се размножава както със семена, така и вегетативно. Предимно се използват резници, които се вземат от едногодишни видове през юни-юли месец. Подреждат се за засаждане на сенчесто място. Много е важно през цялото лято почвата да се навлажнява.

Вече на постоянно място, сантолината се засажда в предварително много добре обработена почва. Сантолината е много подходяща за озеленяване на алпинеуми.

При засаждането почвата около корените на растението трябва да се уплътни много добре и веднага се полива обилно. През първата зима сантолината се покрива със сухи листа или слама. Това е гаранция, че напролет красивият храст отново ще радва окото.

Много ценно качество на сантолината е, че се поддава на резитби. Чрез тях може да се поддържа желаната форма и големина на храста.

По този начин се регулира разклоняването и височината на отделните екземпляри. Чрез резитбите се премахват и остарели клонки, като така се подмладяват растенията.

Като многогодишно растение сантолина е много подходяща за украса, защото не е взискателна. Тя издържа на ниски температури и е сухоустойчива. Може да издържи до -15 градуса.

Поради тази причина много често се използва за вилни райони, където няма възможност за често поливане. Сантолината успява да се развива във всички видове почви, но предпочита леките и каменистите.

Сантолина се използва много често за бордюри. За тази цел растенията трябва да се засадят на 8-10 метра корен от корен, като през сезона се правят не повече от 3 подстригвания.

От втората година долните листа започват да падат и губят своята декоративна стойност, поради което ежегодно трябва да се правят нови бордюри.

Тайните на успеха при отглеждането на сантолина могат да се обобщят по следния начин – отглеждане на слънчево място и почва с добри дренажни свойства; подрязване след прецъфтяване; най-добрият начин за размножаване е чрез 7-сантиметрови резници в сандъче през лятото.

Видове сантолина

Като декоративни се отглеждат няколко вида. Италианската сантолина е изключително ценен вид. На височина и ширина нейните представители достигат до 75 см. Характерно е, че листата ѝ са дълги и фини, имат сиво-сребрист цвят. Цветовете на италианската сантолина са лимонено жълти.

Кипарисовидната сантолина произхожда от южните части на Франция. Тя образува голяма туфа, а на широчина и височина може да достигне до 60 см. Листата ѝ са сребристи, фини и линейни.

По-възрастните представители на този вид цъфтят през лятото с нежни и дребни цветчета, които са събрани в изяшни съцветия.

Обагрени са в жълто, затова на сребристо-зеления фон изглеждат като звездички.

Като цяло сантолина е едно страхотно растение за градината. Лесно е за поддържане, поддава се на оформяне и придава много приятен вид на градината.