Срещниче

Срещниче

Срещниче

Срещниче /Ajuga/ е род едногодишни и многогодишни тревисти цъфтящи растения от семейство Устноцветни. В рода влизат 40 – 50 вида разпространени в Европа, Азия, Африка и Югоизточна Австралия. Растенията достигат от 5 до 50 см височина. Срещничетата имат лъскави, противоположно разположени листа, често пъти обагрени в нюанси на лилаво, бяло, сребристо, кремаво или розово. Цветовете на различните видове са оцветени в синьо, розово, бяло и др.

История на срещниче

В Европа срещничето отдавна е обявено за отличен лек при рани. През 1652 година популярният английски лечител-билкар Николас Кулпепер заявява че "отварата от листа и цветове, направена на вино и приета, разрежда сгъстената кръв при онези, които имат вътрешни синини от падане или травма и е много ефикасно за всякакви вътрешни рани, ударни или прободни рани в тялото или червата ". А билкарката, госпожа Грийвс, пише през 1931 година, че билката намалява честотата на пулса и "балансира кръвообращението".

Видове срещниче

Женевското срещниче /Ajuga genevensis/ е многогодишно тревисто растение от семейство Устноцветни. Стъблото му е изправено, достигащо дължина от 10 до 40 см, почти голо до гъстожлезисто-влакнесто. Листата са дълги (30 – 120 мм) и тесни (8 - 50 мм), обратно или продълговато яйцевидни. Притежават синкав или виолетов оттенък. Чашката е зъбчата, венчето ярко синьо, а по-рядко е пурпурно или бяло. Тичинките са стърчащи и влакнести. Женевското срещниче вирее из горски и тревисти местообитания.

Лаксманово срещниче /Ajuga laxmannii/ представлява многогодишно тревисто растение високо от семейство Устноцветни, достигащо до 50 см височина. Тръбицата на венчето на цветовете отгоре е разцепена надлъжно. Стъблените листа са приседнали. Лаксманово срещниче цъфти през май и юни. Видът е разпространен в цялата страна по тревисти места и храсталаци.

Хиоско срещниче /Ajuga chia Schreber/ е едногодишно или двугодишно тревисто растение от семейство Устноцветни, дистигащо височина от 5 до 30 см. Листата му са разсечени на 3 линейни дяла. Хиоското срещниче цъфти от април до август. Този вид се среща по сухи, тревисти и каменисти места. Билката вирее в цялата страна докъм 2900 метра надморска височина.

Билка Срещниче

Пълзящо срещниче /Ajuga reptans/ е многогодишно тревисто растение също от семейство Устноцветни. Стъблото му е изправено, влакнесто по две срещуположни линии, просто, с пълзящи и вкореняващи се издънки. Листата на пълзящо срещниче са лопатовидни, с назъбени краища, почти голи.

Приосновните листа са по-едри, стесняващи се в дълги дръжки, а стъблените са овални, дребни, с къси дръжки, разположени срещуположно. Цветовете са светлосини, с белезникави ивици, рядко розови или бели. Пълзящото срещниче цъфти от април до юни. Разпространено е почти из цяла Европа, Предна Азия, Тунис. У нас пълзящото срещниче се среща доста начесто из ливадите, редките гори, влажните тревисти места и из храсталаците в цялата страна.

Жълто срещниче /Ajuga chamaepitys/ е едногодишно или двугодишно тревисто растение от семейство Устноцветни. Има тънък вретеновиден корен. Стъблата му достига до 50 см височина. Листата са триделни с целокрайни делчета. Цветовете са жълти. Жълто срещниче цъфти от април до октомври. Среща се в Седна и Южна Европа, Русия, Мала Азия и др. У нас може да се види по топлите слънчеви места, докъм 750 см надморска височина

Състав на срещниче

Срещничето съдържа дъбилни (2 — 3%) и горчиви вещества, захари, витамини (С и К), следи от етерично масло, един глюкозид с още неуточнени свойства.

Отглеждане на срещниче

Срещничето е лесно за отглеждане почвопокривно растение. Дребничките цветове се появяват на късите стебла през късната пролет или през летните месеци. Срещничето вирее на всякаква почва. Добре се развива на рохкава, богата и дренирана градинска почва. Предпочита слънце или полусянка и не понася добре преовлажняване.

Към есента дългите леторасти отмират и остава презимуваща листна розетка. При неблагоприятни условия срещничето може дълго време да се съхрани във вид на розетка и да преустанови образуването на дълги леторасти. Подхранване, умерено поливане и необходимост от контролиране на разрастването изчерпват грижите по това интересно и непридирчиво растение.

Растение Срещниче

Много често срещничето се използва като почвопокривно растение –обикновено на по-големи и сенчести площи - на склонове, в бордюри, между камъни и настилки, около дървета. Може да се използва в големи алпинеуми. В малките не е желателно, защото ще задуши останалите растения. Добре е срещничето винаги да се изолира от по-дребните и ценни растения, тъй като се разпростира много бързо. Може да се сади в кашпи и клоцове, също и като каскадно растение.

Събиране и съхранение на срещниче

Употребяват се надмезните части на срещничето /Herba Ajugae chamaepitys/ /Herba Ajugae reptantis/. Берат се цъфтящите облистени стръкове на растенията, като същевременно се прочистват от дебели и необлистени стебла. Стръковете на различните видове се берат, сушат и опакова поотделно. Билките се сушат в проветриви помещения или в сушилни при температура до 40 градуса. От около 4.5 кг свежи стръкове на срещниче се получава 1 кг сухи. Изсушеният материал се съхранява в сухи, чисти и проветриви помещения, без достъп до преките слънчеви лъчи.

Ползи от срещниче

Срещничето не само ще разкраси нашата градина, но ще окаже благоприятно въздейства върху здравето ни. Ajuga reptans е адстрингент и аналгетик. Билката лекува рани, използва се още като леко слабително и леко изчистващо средство за черния дроб. Срещничето успокоява симптомите на тревожност и потиска кашлицата.

В старите билкови книги се посочва, че дрогата помага при туберколоза и при кървене от белия дроб. Тя отдавна е призната в западната медицина като сърдечен тоник. Срещничето може да нормализира ускорения сърдечен ритъм и да подобри функционирането на слабото сърце. Освен това пълзящото срещниче е полезно при отбиването на бебета, тъй като потиска производството на кърма.

Жълтото срещниче се използва като стимулант, диуретик и тоник. Ajuga chamaepitys стимулира менструацията. Жените го приемат при менструални болки и за лечение на други "женски оплаквания." Билката се прилага още при задържане на течности, малария, склероза и подагра. Жълтото срещниче участва в състава на някои лекарства против подагра. Женевското срещниче се използва в традиционната австралийска медицина под формата на чай при проблеми с дихателния тракт.

Народна медицина със срещниче

Срещничето е неизменна част от народната медицина още от древността. Запарката от надземната част се употребява в българската народна медицина против диария, треска и жълтеница.

Пригответе напитката, като залеете 1 супена лъжица ситно нарязани стръкове с 200 мл вряща вода. Приготвената напитка се филтрира и се изпива за два дни.

Нашата народна медицина препоръчва за външна употреба гаргара със срещниче или лапи при гнойни рани, порязвано или като кръвоспиращо средство. Има сведения, че в Русия бръснарите слагат прах от листата на пълзящо срещниче върху порязано, за да спре кръвотечението.

В българската народна медицина хиоското срещниче се слага във водата, от която пият кокошките, за предпазване от „кокоша болест”. Оттам идва и народното наименование на билката „кокоша трева”.

Вреди от срещниче

Както всяка билка, срещничето не трябва да се прилага без предварителна консултация с медицинско лице, тъй като употребата му може да предизвика алергична реакция у някои хора. Също така растението не трябва да се използва вътрешно от лица със заболявания на щитовидната жлеза. Поради способността на билката да намалява секрети (включително и кърма) тя трябва да се приема само за кратки периоди от време.

Рейтинг

5 0
4 2
3 2
2 1
1 0
Дай твоята оценка:

Коментари

Изпрати