Жълтуга

Кристина ЧерниковаКристина ЧерниковаДарт Вейдър / Автор
Жълтуга

Жълтуга /Genista/ е род дребни храсти или полухрасти. Листата на тези растения са по-често цели, рядко тройни. Цветовете са жълти. Чашката е двуустна - горната устна е с 2 зъбчета, а долната с 3. Флагчето е продълговато - яйцевидно, а ладийката - тъпа. Стълбчето е шиловидно, с извит нагоре връх. Бобът е продълговато - яйцевиден или продълговато - линеен отстрани. В България са установени 12 вида жълтуга.

Най – разпространена у нас е багрилната жълтуга /Genista tinctoria/. Тя представлява храст от семейство Бобови, достигащ от (10) 30 до 60 (100 - 200) см височина. Стеблото е изправено или полегнало, в основата е разклонено, рядко просто, вдървеняло, без бодли. Листата на този вид са прости, елиптични или елиптично ланлетни, делокрайни, голи или влакнести.

Цветовете са събрани в рехави гроздовидни съцветия по върховете на стеблото и разклоненията. Венчето е жълто, съставено от 5 нееднакви листчета. Плодът е продълговат странично сплеснат боб, гол или късовлакнест, прав или слабо сърповидно извит. Жълтугата цъфти от май до юли. Разпространена е из храсталаци и просветлени гори. Среща се из цялата страна докъм 1500 м надморска височина. Освен у нас жълтугата вирее и в цяла Европа (без крайните северни и южни части).

Видове жълтуга

Освен багрилната жълтуга в България се среща и немската жълтуга /Genista germanica/. Тя представлява храст, достигащ до 10 – 60 см височина, с многобройни надземни разклонения. В пазвите на листата обикновено се формират прости, до 2 см дълги бодли, но понякога такива липсват, както е в българските популации. Листата са прости, елиптични, на върха заострени, почти приседнали, целокрайни, без прилистници. Съцветията са разположени по върховете на клонките.

Чашката е дълго влакнеста, двуустна. Цветовете са жълти. Бобът е 1 см дълъг, до 0.5 см широк, влакнест, с 1 – 2 лещовидни семена, кафяви и гладки. Германската жълтуга цъфти от май до юни. Обитава покрайнините на смърчови и смесени смърчово - бялборови гори. Популацията е малочислена и не надвишава 50 – 100 индивида. По - голямата част от нея е разположена покрай горски път. Този вид се среща в Централна Европа и Западна Русия. Немската жълтуга е защитена от Закона за биологичното разнообразие.

Другият вид, който се среща в България е румелийската жълтуга - Genista rumelica Velen. Тя представлява храст, висок от 30 до 70 см. Листата са прости, без ясно видими странични жилки. Чашката на цветовете отвън е гола, флагчето по гърба е голо. Плодът е продълговат. Най-характерен белег за вида е ранното опадване на листата - в цъфтеж листа има само по младите леторасли, а след прецъфтяването листата опадват напълно. Румелийската жълтуга цъфти от май до юли. Расте по сухи и варовити места. Румелийската жълтуга е балкански ендемит - освен в България, расте и в Гърция

Genista lydia или теснолистната жълтуга представлява храст, висок около 50 см, принадлежащ към семейство Бобови. Теснолистната жълтуга вирее по стръмни, сухи, каменисти и припечни терени, върху слабо развити почви (рендзини, ранкери и др.) Често тези съобщества се срещат и на силикатни скали, и на пясъчници, по склоновете над реки и оврази.

Ползи от Жълтуга

Състав на жълтуга

Жълтугата съдържа алкалоиди от хинолизидиновата група (цитизин, Н - метилцитизин, анагирин и др.) и флавоноиди (генистеин, генистин, лутеолин, даидзеин и др.).

Отглеждане на жълтуга

Всички жълтуги цъфтят обилно при слънце и когато не се подхранват - плодородната почва намалява цъф­тежа. Най - популярен декоративен вид е Genista lydia - разпростиращ се храст, който разцъфтява през май и юни. Друга почвопокривна разновидност е Genista hispanica, която е с бодливи клонки. Висок сорт е 3.6 - метровата Genista aetnensi. Жълтугата предпочита ярко слънце. Вирее във всякаква почва, но се чувства най - добре в бедна песъчлива почва. След прецъфтяване скъсете клонките, по които са цъфтели цветове, но не режете стари клонки. Най-сполучливо растението се размножава чрез семена. Летните зелени резници се вкореняват трудно в минипарник.

Събиране и съхранение на жълтуга

За лекарствени цели се използва надземната част, брана през време на цъфтежа - юни - август. Материалът се събира внимателно, без да се смесват отделените видове. След като се почисти от примеси и отпадъци, дрогата се суши на сянка или в сушилня при температура до 40 градуса. Изсушената билка е със зелено стъбло и листа и жълти цветове, без миризма и с нагарчащ вкус. Допустима влажност 12%. Обработеният материал се опакова в бали и се съхранява в сухо и проветриво помещение.

Ползи от жълтуга

Събраните по върховете цветове на всички видове жълтуга са голяма наслада и примамка на пчелите. Освен че жълтугата е медоносна, тя е и лековита. Помага срещу гнойни рани чрез налагане външно, изсушени стръкове от храста и семената му се препоръчват за лекуване за дихателната система. Билката притежава пикочогонно, слабително и капиляроукрепващо действие. Използва се успешно при отоци от различно естество, възпаление на бъбреците и пикочния мехур, възпаление на жлъчните пътища, хемороиди и др.

Лековитото растение се използва в народната медицина главно като диуретично средство, при заболявания, протичащи със задръжане на течности в организма, като сърдечна недостатъчност и др. Диуретичното ѝ действие обуславя използването ѝ при лечение на бъбречнокаменната болест, както и при камъни в пикочния мехур.

Диуретичният и лаксативният ефект на билката се дължат на съдържащия се в нея флавоноиден глюкозид лутеолин. Жълтугата съдържа в малки количества алкалоида цитизин, който притежава аналептичен ефект. Той повишава артериалното кръвно налягане и възбужда дишането. Макар и рядко, дрогата може да се използва и при лечение на някои чернодробни заболявания. Жълтугата също така се употребява и в бояджийството.

Народна медицина с жълтуга

Според българската народна медицина чаят от жълтуга възбужда центъра на дишането, повишава кръвното налягане, действа пикочогонно, кръвоспиращо и слабително. Прилага се при камъни в бъбреците, хемороиди, подагра, ревматизъм, сърдечна невроза.

Българската народна медицина препоръчва запарката от жълтугата още при чернодробни и далачни възпаления, мокър лишей, болести на щитовидната жлеза и др. Външно билката се използва за налагане при изкълчено, набито, гнойни рани и др.

Пригответе запарка от 1 чаена лъжичка наситнена билка и 250 мл вряща вода, която се изпива за 1 ден.

Нашата народна медицина предлага и друга рецепта за отвара с жълтуга: 2 супени лъжици от билката се варят в 0.5 л вода 4 минути. Отварата се прецежда и се пие по 1 чаена чаша преди ядене 4 пъти дневно.

В народната ни медицина се употребяват и други видове от рода жълтуга. Такова е растението прещип (Genista sagittalis L.). Стръковете от него се употребяват под формат на запарка при подагра и ревматизъм (за пиене и налагане).

Вреди от жълтуга

При поемане на големи количества от жълтуга може да се развие никотиноподобно отравяне поради съдържанието на цитизин в нея. Това задължава използването ѝ да става предпазливо и под лекарски надзор.

Рейтинг

5 1
4 1
3 0
2 0
1 0
Дай твоята оценка:

Коментари

Изпрати

Топ Статии Днес